Стереотипи и предразсъдъци

Кое е общото между тях и по какво се различават?

Pixabay

Стереотипи

Стереотипите са представи и мнения, които са широко споделяни сред хората в дадена група. Стереотипите се формират от обобщаване – често твърде опростено – на един или повече отличителни белези на друга група от индивиди.

Стереотипите могат да бъдат както позитивни или неутрални, така и негативни. Макар че могат да бъдат полезни, стереотипите започват да нанасят вреда, когато се налагат сурово за отделни хора и се използват като мотив за по-различно отношение и поведение спрямо тях. Стереотипите са обобщения и няма как да бъдат верни за всеки отделен случай.

Примери за стереотипи са следните:

• „Мъжете са по-силни от жените.“
• „Блондинките са глупави.“
• „Никой не може да победи африканците в спринта.“
• „Швейцарските влакове винаги са точни.“

Стереотипът, подобно на предразсъдъка, категоризира дадена група и обобщава възгледите за нея. Така предпоставя критерии, по които да бъде включен или изключен даден индивид или група.

Предразсъдъци

Предразсъдъкът е вид стереотип, който съдържа оценка или преценка. Редица на пръв поглед неутрални стереотипи всъщност съдържат елемент на преценка. Например твърдението: „жените не са добри в компютърните игри“ изглежда като констатация на факт, но всъщност е отсъждане относно техническите компетентности на жените. Дори когато стереотипите или предразсъдъците изглеждат позитивни, те почти винаги имат и негативна страна. Твърдението: „българите са най-щедрите хора на света“ е положително, що се отнася до самите българи, но в същото време съдържа преценката, че гражданите на други страни са по-малко щедри. Също така твърдението: „африканците са добри в спорта“ може да се тълкува като „африканците са добри единствено в спорта“. Национализмът и патриотизмът изглеждат позитивни по природа, но лесно могат да прераснат в расизъм, отнесени като ценностни нагласи спрямо други народи и нации.

Предразсъдъците се усвояват в хода на личния опит, който се формира и се влияе от семейната среда, образованието и различни лични впечатления и преживявания.

Те са удобна алтернатива на собственото мнение, когато не познаваме някого или нещо и правим предположения по това, което сме чували и чели и което си мислим, че знаем за него. Това често е генерализация на обяснение на дадена ситуация, човек или събитие без привеждането на фактически доказателства.

Примери за предразсъдъци са следните:

„Петък вечер е, има младеж зад спирката. Най-вероятно е пиян.“
„Без образование животът няма смисъл.“
„Не мисля, че Х е умен, защото той никога не чете книги.“
„Не харесвам азиатци, защото се усмихват твърде често.“
„Ако е момиче, няма да влезе в научните среди.“

Предразсъдъците ни позволяват да категоризираме групи и да обобщаваме преценката си за всяка от тях. След което позволява да бъдат включени или изключени всеки индивид или група на тази основа.

Предразсъдъците могат да се променят въз основа на нови опити и особено чрез получаването или търсенето на повече информация за конкретния човек или ситуация, като в най-добрия случай това е информация от първо лице.

Полезни ли са стереотипите и предразсъдъците?

Предразсъдъците и стереотипите могат да бъдат положителни или отрицателни. Те
произтичат от нашето лично възпитание и преживявания, но също и от информацията и посланията, които ни отправят медиите и социалните платформи.

Стереотипите улесняват комуникацията, тъй като са разпознаваеми от много хора по целия свят. Стереотипите и предразсъдъците действително ни помагат да разбираме другите, света и самите себе си. Но в същото време могат да бъдат опасни, ако се основават на погрешна преценка и/или подценяват даден индивид, група или проблем.

Стереотипите и предразсъдъците много трудно се променят, тъй като са „удобни“ за употреба във всекидневното ни поведение и спестяват редица въпроси.

Освен това често устояват на нова информация, която им противоречи. Понякога реалността не съвпада с нашите представи или възгледи за нещата. В такива случаи е по-лесно да „променим“ реалността или да създадем нова, основана на съществуващите стереотипи и предразсъдъци, за да не се налага да променяме собствените си представи. Този процес осигурява известна сигурност и избягва поставянето под въпрос на индивидуалните ни възгледи за света. Обаче човек трябва да приеме, че реалността е сложна и комплексна и че няма една-единствена истина.

Важно е да сме наясно със съществуването на стереотипите и предразсъдъците и да успяваме да ги идентифицираме, за да можем да се развиваме и да напредваме в мисленето, поведението и постъпките си.

Източник:

  • BOOKMARKS. A Manual for Combating Hate Speech Online through Human Rights Education. 2016. (Revised edition, with the inclusion of the Guide to Human Rights for Internet Users). Council of Europe. Authors: Keen, E Georgescu, M.: https://rm.coe.int/090000168065dac7

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.