Защо е така важно да поставим разделителна линия между свободата на словото и речта на омразата?
Речта на омразата рядко гравитира около линията да-или-не, черно-и-бяло. Има различни мнения по въпроса как трябва да се класифицира тя и какво трябва да се направи по въпроса.
Ако дадени думи се определят като „реч на омразата“, то такъв тип поведение не трябва да бъде толерирано. В противен случай следва да признаем правото на един човек да говори по начин, накърняващ основните човешки права и достойнство на друг. Това естествено означава, че до голяма степен от определението за „реч на омразата“ ще зависи кое слово е омразно и кое – не, а оттам и каква ще е нашата преценка за това как да ги разграничим.
За съжаление това разграничение е много трудно, защото различните хора и държави третират свободата на словото по различен начин. Например в САЩ повечето хора с неохота биха противодействали срещу речта на омразата. За тях този термин се свързва само с най-тежките случаи на омразно говорене, като директната заплаха за живота и сигурността на човек. От друга страна член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че:
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Свободата на словото е от фундаментално значение при всяко действие за защита на правата на човека и справяне със словото на омразата. Въпреки че някои форми на злоупотреба и омраза могат да бъдат неприятни, а много други – дори расистки, всякакви опити за ограничаване или премахване на изразяването на омраза трябва да вземат предвид правата и на двете страни. Това включва и правата на онези, изразяващи омраза. На пръв поглед звучи странно, но
зачитането на правата на човека почти винаги е въпрос на балансиране на различните претенции за права.
Свободата на словото или правото на свободно изразяване се разглежда като основно човешко право главно по две причини: първо, защото е важно за индивида, и второ, защото е важно за обществото. Свободата на изразяване е една от онези „основни необходимости“, които са от същественo значение за човешкото достойнство. Без свобода на изразяване демокрацията не би могла да функционира; без демокрация човешките права не са защитени.
Мислите, убежденията и вярванията на хората са важна част от идентичността им. С ограничаването на някого в правото му да се изразява свободно се лишава личността му от открито и пълноценно изразяване: а това на свой ред оказва пагубно въздействие и върху идентичността. До голяма степен човешките права са за запазване на личен контрол – автономия – над собствения ни живот. Ограничаването на свободата на изразяване на хората също така ограничава възможността им да участват пълноправно и активно в обществото.
Участието също е основно човешко право, едновременно като форма на социално взаимодействие и като начин да се влияе на колективни решения в обществото. Участието е централно за демокрацията и гражданството. Въпреки сериозните причини за защитаване на свободата на словото, правните норми за правата на човека също признават, че словото само по себе си е „действие“, което може да навреди на други и дори да бъде заплаха за обществото като цяло.
По тази причина свободата на изразяване е едно от правата, което може – и понякога дори е необходимо – да бъде ограничавано при определени обстоятелства. Нужно е да се удържа балансът между възможността на хората да изразяват вътрешните си мисли и гаранцията, че това няма да урони нечии други права или да причини по-голяма вреда на обществото.
Най-голямото предизвикателство пред определяне границите на свободата на словото е трудността да се категоризират определени думи и действия като реч на омразата. Има тънка демаркационна линия между свободата на изразяване и момента, от който тази свобода на изразяване се превръща в реч на омразата. Свободата на изразяване неизбежно включва и изрази, които могат „да обидят, шокират или смутят“ определени групи в обществото. Оттук нещо, което изглежда като слово на омразата за някого, е просто шокиращо изразяване за друг. Ето защо в рамките на стария континент Европейският съд по правата на човека се опитва да определи гледните точки и перспективите към това какво е слово на омразата и свобода на изразяване.
Източници:
- COMPASS. A Manual on Human Rights Education with Young People. 2002. Council of Europe. Various authors. F-67075 Strasbourg Cedex: http://www.eycb.coe.int/compass/en/contents.html.
- Lechtimiakyte, I. 2014. Hate Speech in a Nutshell. (Infinite Opportunities Association, private archive).