Религия и убеждения, водещи до дискриминация

Свободата на вероизповедание е едно от основните човешки права, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека

Свободата на вероизповедание се изразява в правото всеки човек да избира, приема, както и променя своята религия и убеждения. Това е едно от основните човешки права, залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН през 1948 г. Свободата на вероизповедание по определение изключва намеса като насилие или принуда за приемането на дадена религия и/или убеждение (убеждения):

Член 18

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

 Член 19

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Същевременно всяко нещо, което разделя хората по какъвто и да е признак, има огромен потенциал да насърчава неразбирателство и омраза. Религията и убежденията, когато са организирани и/или институционализирани, могат да имат особено силна роля при определяне на поведението спрямо външни групи.

Наличието на силни религиозни вярвания може да доведе до директна религиозна дискриминация (християни срещу мюсюлмани, католици срещу протестанти), но може също да повлияе на поведението ни спрямо други слоеве на обществото. Емблематични примери за това са действията на някои религиозни групи към жени, хора с увреждания или хомосексуалисти, като ги определят като греховни и призовават вярващите да се молят на Бог за тях. Разбира се, религиите могат да са и катализатор за промяна към по-добро: тяхна е моралната отговорност да гарантират, че се проповядва толерантност и доброжелателство към всички хора, а не натрапчиво отрицание и клевети към отделни индивиди.

Различни тълкувания на религиозни книги показват, че някои от дискриминационните практики, които се представят като необходими или са наложени от религията, не са верни или погрешно се схващат, въпреки че все още се практикуват често. Има редица исторически примери, в които мюсюлманите са се ползвали с по-малко права спрямо правоверните в дадени държави, както и отказът да се наемат на работа граждани с мюсюлманско изповедание след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ. Междурелигиозните сблъсъци предизвикват дискриминация спрямо прекланящите се пред различни божества. Подвеждащо тълкуване може да доведе дори до дискриминация между поклонниците на една и съща религия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.