Как речта на омразата влияе на обществото и на хората, които са подложени на нея?
Думите от омраза са една от първоначалните форми на престъпленията от омраза. Речта на омразата, независимо дали е използвана целенасочено или просто в единичен изблик на емоции, може да причини сериозни психически травми на жертвите и техните семейства.
Речта на омразата – както сочи самият термин – съдържа унизителни изказвания, базирани на нечия раса, религия, произход, социален статус, физически или интелектуални нарушения, пол или сексуална ориентация. Негативните нападки и преживявания могат да повлияят поведението на жертвите в техния личен, професионален и социален живот. Подобна ситуация може коренно да промени техните ценности и светоусещане и дори да ги доведе до психически и емоционален срив. Жертвите на речта от омраза могат да развият силно чувство на гняв, лична болка и усещането, че са предадени, както и да изпаднат в пасивната роля на безпомощност и изолация. Жертвите на тормоз от страна на техни връстници – който освен физически тормоз включва и реч от омраза, – често изпитват самота, изпадат в депресивни състояния и страдат от ниски самочувствие и себеуважение.
Речта на омразата е най-леката версия на престъпленията от омраза. Ако обаче не се осъзнават и вземат на сериозно, думите от омраза лесно могат да ескалират до актове на омраза или т. нар. престъпления от омраза. Това са жестоки, мотивирани от предразсъдъци престъпления, при които извършителят избира жертва на деянието си поради нейната действителна или предполагаема принадлежност към определена социална група. Престъпленията от омраза включват най-различни актове като физическо насилие, увреждане на имущество, вербален тормоз или обиди, обидни графити или писма (т. нар. „поща на омразата“).
Престъпленията от омраза представляват криминални актове на насилие срещу отделни лица или увреждане на имущество. В същото време индивидите – особено пострадалите или мишените на тези деяния от омраза – са жертви на предразсъдъци относно тяхната идентичност в обществото. Враждебността и предразсъдъците като подклаждащи дискриминационно отношение могат да бъдат свързани с принадлежността на жертвата към определена религия, сексуална ориентация, пол, националност, етническа принадлежност, увреждания и др. Когато някой си служи с реч на омразата, често може да вдъхнови или подтикне други също да участват в насилствени действия срещу индивид или група от хора. Ето защо е изключително важно да се говори за речта на омразата, когато се обсъжда социалният феномен на престъпленията от омраза.
Престъпните деяния и инциденти, които са мотивирани от омраза, имат по-силно въздействие върху жертвите в сравнение с други типове престъпления: те изпращат радикално негативно послание към цели общности. Посланието е, че тези общности трябва да бъдат лишени от правото си да са част от цялото на обществото. Престъпленията от омраза внедряват страх далеч отвъд границите на една локална общност или държава и с това имат потенциал да ескалират и да доведат до по-големи конфликти.
Важно е да се прави разлика между престъпленията от омраза и актовете на дискриминация. Дискриминацията се вписва в гражданското право, докато престъплението от омраза – дори мотивирано от предразсъдъци на несъзнателно равнище – е под наказателното право на една държава. Следователно за всички правителства и парламенти е от изключителна важност да го посочат като престъпление в собственото си законодателство. Много правителства не искат да дадат категорично решение по този проблем с презумпцията, че това не се случва в тяхната държава. Практиката обаче показва, че престъпленията от омраза се случват навсякъде – но далеч не е лесно да се отграничат от останалите типове престъпления и да бъдат регистрирани като отделен тип.
Въздействието на престъпленията от омраза
Престъпленията, мотивирани от омраза и предразсъдъци, се случват във всяка страна в Европа и по света. Престъпленията от омраза въздействат на правата на човека на три равнища: индивидуално, групово и социално. На индивидуално ниво престъпленията от омраза дискриминират отделни лица и ги лишават от тяхното основно човешко достойнство. Жертвите често живеят в постоянен страх от други мотивирани от предразсъдъци атаки. На групово ниво престъпленията от омраза имат потенциала да въздействат на последователи на извършителя, да разширят обхвата на дискриминационните актове, да насаждат масов страх и заплаха за определени социални групи. На обществено ниво тези престъпления могат да застрашат човешките права на уязвимите хора. В много случаи негативната настроеност на обществото към дадена социална група може да доведе жертвите до депресия, страх, параноя и системна изолация и/или самоизолация.
Жертвите на подобни деяния страдат на много повече нива от хората, които са били потърпевши от друг тип престъпления, тъй като деянието от омраза е насочено срещу техния личен живот, характер и произход и с това засяга значителна част от личността им. Също така често се случва травматизираният човек да бъде допълнително накърнен, когато други групи от обществото като полицаи, социални работници, лекари или дори съдии свеждат до минимум или отричат тежестта на докладваното престъпление от омраза.
Престъплението от омраза оставя дълбок психически отпечатък не само върху жертвата, но и върху семейството, приятелите или общността ѝ, които често споделят нейните отличителни белези. По този начин те също се превръщат в потенциални или реални жертви на подобни атаки.