Права на човека и реч на омразата

С какво речта на омразата представлява нарушение на твоите права?

Автор: Пл@тформа за толерантност

© pixabay.com

Откъде произлизат правата на човека?

Правото е искане, което сме в пълното си основание да отправим. Имам право на стоките в кошницата ми за пазаруване, ако съм платил за тях. Гражданите имат право да избират президент, ако конституцията на страната им го гарантира, а детето има право да бъде заведено в зоопарка, ако родителите му са обещали да го направят. Всичко това са неща, които хората са в правото си да очакват предвид обещанията или отговорността, които е поела другата страна.

Правата на човека обаче са искания с тази тънка разлика, че не зависят от обещания или гаранции от друга страна. Правото на живот на някого не е зависимо от някой друг, който обещава да не го или да не я убие: животът на този човек би могъл да изпадне в такава зависимост, но не и самото право на живот. Правото на живот на всички хора зависи само от едно нещо: именно от това, че са хора.

Признаването на правата на човека означава признаване на правото на всеки да отправи искане: имам тези права, без значение какво говориш или правиш, защото аз съм човешко същество също като теб. Правата на човека са присъщи на всички човешки същества.

Следователно има две ключови ценности, залегнали в основата на идеята за човешките права. Първата е човешкото достойнство, втората – равенството. 

Правата на човека могат да се разбират като определящи онези основни стандарти, необходими за достоен живот; и тяхната универсалност произхожда от факта, че най-малко в това отношение всички хора са равни. Ние не трябва и не можем да правим разлика между тях.

Тези две убеждения – или ценности – са всичко, от което се нуждаем да прегърнем идеята за човешки права; и тези убеждения са мъчно оспорими. Затова и идеята получава подкрепа от всяка различна култура по света, от всяко цивилизовано правителство и всяка значима религия. Почти универсално е признато, че държавната власт не може да бъде неограничена или произволна; нужно е тя да бъде ограничена поне до степен, в която всички лица, попадащи в нейната сфера на пълномощия, могат да живеят с определени минимални изисквания за човешко достойнство.

Характеристики на правата на човека

Полемиката около естеството на човешките права сред философите е вечна, но междувременно международната общност вече е установила набор от ключови принципи, които държавите са се съгласили да спазват. Съобразно тези принципи:

1. Правата на човека са неотменими. Това означава, че не можете да ги загубите, защото те са свързани със самия факт на човешкото съществуване. В определени случаи някои права (не всички обаче) може да бъдат ограничени или преустановени. Например, ако някой е признат за виновен за извършване на престъпление, неговата свобода може да му бъде отнета; както и във време на граждански размирици правителството може да наложи вечерен час, ограничаващ свободата на движение.

2. Те са неделими, взаимозависими и взаимосвързани. Това означава, че различните човешки права са вътрешно свързани и не могат да бъдат разглеждани отделно едно от друго. Притежаването на едно право зависи от притежаването на редица други права и нито едно от тях не е по-важно от останалите.

3. Те са всеобщи, което значи, че се прилагат еднакво за всички хора навсякъде по света и без ограничение във времето. Всяко лице е в основанието си да притежава своите човешки права без оглед на раса, цвят, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален и социален произход, статус на раждане и др.

Трябва да отбележим, че универсалният характер на човешките права не застрашава по никакъв начин богатото разнообразие от индивиди и различни култури. Разнообразието все пак може да съществува в свят, в който всички са равни и еднакво заслужаващи уважение.

Най-тежките прояви на реч на омразата сами по себе си са форма на дискриминация и злоупотреба с човешките права. Словото на омразата отчуждава, маргинализира и подкопава личното достойнство, често на онези, които вече са уязвими в други аспекти. Когато мишената на речта на омразата е индивидуализирана, например в случаи на кибертормоз, тази реч може да наруши правото на личен живот и може да включва дори нечовешко и унизително отношение. Освен това обаче тя подкопава самочувствието, достойнството и сигурността на всеки идентифициран с групите, към които е насочена.

Ако не бъде овладяна своевременно, речта на омразата води до още по-големи злоупотреби с правата на човека: негативните стереотипи се разпространяват из цялото общество, групите стават все по-маргинализирани и изолирани, конфликтите и разделението нарастват, а злоупотребата и заплахите се увеличават с прекрачването на новите граници. В най-тежките случаи простото проявление на негативно и омразно говорене се трансформира във физическо насилие. Речта на омразата може да доведе до престъпление от омраза, засягащо човешките права по отношение на личната безопасност и сигурност. Престъпленията от омраза, включително геноцидът, винаги се придружават от реч на омразата. Не всички подобни словесни изрази водят до престъпления от омраза, но престъпленията винаги включват реч на омразата.

Действията, предприети за борба със словото на омразата, могат да включват и определени човешки права, защото 

свободата на изразяване е основно човешко право, каквото е правото на свобода на мисълта, съвестта или религията. 

Онези, които са обвинявани в подклаждане на омраза, често се позовават на тези права. Правилното разбиране на човешките права може да помогне при решаване на този очевиден конфликт. Едно от ключовите предизвикателства при борбата със словото на омразата е да се определи най-добрият баланс между позволяване на свободното изразяване и същевременно защита на други права, които могат да бъдат намесени при неговите негативни и дори насилствени понякога форми.

Образованието и обучението по права на човека предоставят мощен инструмент за справяне на речта на омразата онлайн чрез възпитаване на знания, умения и нагласи у младите хора да разискват проблемите около речта на омразата в контекста на своите права, свободи и задължения. Така не само се развива съпричастността и уважението към другите, но също така се засилва и личното активно участие и чувството за индивидуален принос към защитата на правата на човека и добронамереното общуване.

Източници:

  • COMPASS. A Manual on Human Rights Education with Young People. 2002. Council of Europe. Various authors. F-67075 Strasbourg Cedex: http://www.eycb.coe.int/compass/en/contents.html.
  • BOOKMARKS. A Manual for Combating Hate Speech Online through Human Rights Education. 2016. (Revised edition, with the inclusion of the Guide to Human Rights for Internet Users). Council of Europe. Authors: Keen, E Georgescu, M.: https://rm.coe.int/090000168065dac7.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.