Прояви на сексизъм в ежедневието
Половата дискриминация, известна още като сексизъм, оправдава поставянето на единия пол в по-нисша позиция и предразсъдъците към него, произтичащи от затвърдени в общественото мнение разбирания за различни социални роли, преимуществено положение на единия пол и свободите, с които се ползва.
Често за пример се дава разбирането в много култури и народи за доминантното положение на мъжете, които превъзхождат жените във всички останали области на живота с изключение на домакинство, отглеждане на деца, ръкоделие и др., в резултат на което на жените се отказва достъп до определени професии, възприемани като „мъжки“, а в някои държави – и въобще до образование и социална изява. Естествено аргументът може да бъде и в обратна посока, а именно, че жените са по-интуитивни и следователно вземат по-правилни решения от мъжете, които са спонтанни и агресивни по натура. С други думи, в основата на сексизма се предпоставя биологичната разлика като съществена, непроменима, непреходна и тази предпоставка служи за оправдание на отношения на господство.
Дискриминация срещу жени или мъже, която отрича или ограничава еднаквите права между двата пола, е фундаментално несправедлива и уронва човешкото достойнство.
Примери за полова дискриминация са следните:
– неписаните правила като: „Без дълга коса“ за мъжете или: „Не наемаме майки с малки деца“ при разкриване на работна позиция;
– избирането на кандидатите за дадена работна позиция по пол, без оглед на техния опит и квалификации. Например отказване на работа на жени като машинни оператори или на мъже за лични секретари/детегледачи;
– неподходящи шеги и коментари към пола ти: „Ако си жена и спукаш гума на улицата, ще дойде да ти помогне някой мъж, докато ти седиш в колата и слушаш музика“ или: „Ако си жена, чорапите ти не миришат“;
– отказ да те пуснат в нощен клуб заради пола ти.