Определение за дискриминация

Дискриминация е нарушение на правата на човека, забранено от редица обвързващи международни стандарти

Flickr

Съветът по правата на човека на ООН – орган от независими експерти, който наблюдава изпълнението на Международния пакт за граждански и политически права, дава следното общо определение за дискриминация в него:

Член 26. Всички лица са равни пред закона и имат право, без всякаква дискриминация, на еднаква законна закрила. В това отношение законът трябва да забранява всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефикасна закрила против всякаква дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.

В Декларацията за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1963 г., чл. 1, може да бъде намерено общото определение за доскриминация:

Член 1. Дискриминацията между хората на основата на раса, цвят на кожата или етнически произход представлява нарушение на човешкото достойнство и ще бъде осъдена като отричане на принципите на Устава на ООН, като нарушение на правата на човека и основните свободи, прокламирани в Всеобщата декларация за правата на човека, като пречка за приятелските и мирни отношения между нациите и като факт, способен да наруши мира и сигурността между хората.

Дискриминация е негативното отношение към всяко различие, изключването, ограничението или предпочитанието на основата на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци, – което има за цел или ефект да навреди или накърни признаването, ползването или упражняването от всяко лице, при условия на равнопоставеност, на всички права и свободи.

Съгласно международното право дискриминацията има три отличителни елемента, а именно:

1. Налице е неблагоприятно третиране на даден индивид.

2. То произтича от ограничение или забрана, основаващи се на явен външен признак.

3. Липсва обективна и разумна обосновка за наложената санкция.

Неблагоприятното третиране трябва да засяга ползването на право от страна на лице или група от лица, като на практика дискриминация може да възникне по редица начини – например:

Различие – при извършване на проверки от страна на властите само на мъже от етнически малцинства или определена раса;

Изключване – при отказ за издаване на документи за самоличност на роми или бездомни лица на база липса на постоянен адрес;

Ограничение – при ограничаване на свободата на събиранията на различни субкултурни групи младежи;

Предпочитание – придаване предимство на молби за настаняване в общински жилища на лица от мнозинството или от определени етнос или раса;

Сегрегация – при систематично изпращане на деца от малцинствен произход в различни училища без оглед на техните умения и потребности;

Отказ от предоставяне на адаптирана жизнена среда – при неспособност да се осигури достъп за инвалидни колички до обществени сгради.

За може неблагоприятното третиране да бъде определено като дискриминационно, то трябва да произтича от забрана, основаваща се на явен външен признак като етнос, религия, национален или социален произход, език, външен вид, потекло, пол, сексуална ориентация, възраст или увреждане.

За да бъде дискриминационно неблагоприятното третиране, базиращо се на забрана, трябва да е наложено без обективна и разумна обосновка. С други думи, ако неблагоприятното третиране преследва легитимна цел (например защита на публичното здраве или сигурност) и е пропорционално на тази цел, тогава няма дискриминация. Това е и най-спорният аспект при определяне на дискриминацията. В много случаи, дори когато неблагоприятното третиране има легитимна цел, ако съществуват алтернативни средства за постигане на целта, които нямат отрицателно влияние върху определени групи, това третиране ще бъде непропорционално и съответно дискриминационно.

Дискриминацията може да бъде пряка или косвена.

Пряката дискриминация е такъв вид неблагоприятно третиране, който се базира на забранено основание. Тя може да бъде изрично дефинирана в текста на закона или ясно видима от конкретната практика. Примери за пряка дискриминация включват:

  • Ограничение на достъпа до спешна медицинска помощ, базирана на статут за пребиваване;
  • Знак в ресторант: „Забранено за роми“;
  • Отказ от страна на полицията да предостави закрила на ЛГБТ активисти по време на обществени мероприятия;
  • Система за обществена канализация, чието изграждане изключва обслужването на райони, в които живеят малцинствени групи.

Говорим за косвена дискриминация, когато очевидно неутрален закон, правило, процедура или практика водят до непропорционален достъп за определена група или въздействат неравностойно върху определена група без обективна или разумна обосновка и/или причинно-следствена връзка. Косвената дискриминация е по-скоро ефектът, отколкото намерението, от приложението на даден стандарт или практика върху определена група, например в:

  • Обява за работа, в която има изискване към кандидатите за явяване на тест по език, който не е необходим за дадената длъжност, но се явява майчин за преобладаващото мнозинство и по този начин възниква ограничително препятствие пред равния достъп до потенциалните кандидати от малцинствени групи;
  • Жените, които чистят в супермаркет, се водят по ведомост „хигиенистки“, а мъжете, които трябва да вършат същата работа, са записани като „техници“, което се отразява в различно заплащане за еднакъв тип работа;
  • Процедура за тестване за определяне дали деца трябва да бъдат насочвани към обикновена училищна система или помощни училища, която предполага знанието на език, непознат за определени малцинствени групи.

Когато е налице негативно отношение към даден индивид или група, основано едновременно на няколко външни признака на културно, социално и физическо различие, говорим за множествена дискриминация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.