Нетолерантност у дома

Когато имаме проблеми с най-близките си роднини

Pixabay

Как да говориш открито с най-близките си хора, с тези, които обичаш най-много – независимо дали става въпрос за отделен случай на нетолерантно отношение към теб или за модел на поведение?

В такива моменти властта и традицията се включват в играта на човешките взаимоотношения – до голяма степен те са тези, които определят удобно ли е или е по-скоро обезпокоително да изразяваш открито мнението си относно нетолерантното поведение вкъщи.

У кого е властта в семейството? Кой установява тона за семейните взаимоотношения? Какви са ролите на възрастните и на децата и как думите на едните или другите биха могли да носят по-голяма тежест или влияние?

Възникват и още въпроси: били ли са нетолерантните разбирания част от всекидневния живот в дома, в който си израснал/а? Продължаваш ли да приемате това за норма? Прощаваш ли тесногръдието, проявено от някои членове на семейството, в по-голяма степен от това на други членове? Дали „правилата“ за това какво да се говори и какво – не, са различни за различните домове? Кой споделя твоите възгледи, които се противопоставят на подобна нетолерантност? Ако се подкрепяте взаимно, ще намерите ли по-подходящ начин да изразявате открито мнението си?

Споделянето и позоваването на общи ценности е един от начините да започнеш да водиш разговори у дома или с роднини. Опитай се да кажеш: „Нашето семейство е твърде важно, за да позволим да го разкъсат нетолерантни правила“. Или: „Нашето семейство винаги е настоявало за справедливост – а забележките, които правиш, са ужасно несправедливи“.

Или по-простичко: „Това ли е, което нашето семейство подкрепя?“.

Източник: 

Willoughby, B. 2005. Among Family. // Learning For Justice: https://www.learningforjustice.org/magazine/publications/speak-up/among-family

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.