Защо се оказва, че по-често сме нетолерантни към близките си, отколкото към непознати?
Някои хора казват, че са по-склонни да простят нетолерантното отношение от страна на приятел, отколкото от непознат на улицата, в градския транспорт или на друго публично място; което позволява много забележки в приятелска среда да си останат без отговор. „Лиза си е такава“, са свикнали да казват всички в приятелската компания, „тя никога няма да се промени“. Тази реплика се превръща в извинение да не говорят откровено помежду си. Позволяваш ли подобни нагласи да те спират да изразиш мнението си пред хората?
Други посочват, че това, което си говорят хората в рамките на дадена група – било хората от една и съща раса, етническа принадлежност, пол, сексуална ориентация или религия – често е по-тесногръдо или предубедено от това, което казват или чуват в по-широките публични кръгове. Позволяваш ли нетолерантността да се разпростира неограничено в групи, от които самият ти си част? Какво послание носи това за теб? И как се отнася то към твоите ценности?
Източник:
Willoughby, B. 2005. Among Friends and Neighbors. // Learning For Justice: https://www.learningforjustice.org/magazine/publications/speak-up/among-family