С годините расте и отговорността ни за нашето поведение и постъпки пред по-малките
Помниш ли времето, в което играеше безгрижно вкъщи с малкото си братче или сестричка, докато родителите ви приготвят вечерята след края на работния им ден? За съжаление сладките детски години си отиват много бързо, а с тях – и безгрижието и на негово място идва отговорността за нещата, които избираме, правим и казваме.
Близнаците Жоро и Драго потеглят вероятно за последен път на море с цялото си семейство. Двамата вече възмъжали младежи се подготвят за кандидатстудентски изпити и използват малкото останало свободно време в топлите юнски дни, за да отидат с майка си, баща си и малката си сестричка Деси на българското Черноморие.
Разликата между Деси и братята ѝ е осем години – достатъчно, за да може малкото момиче да научава от тях какви ли не интересни факти за заобикалящия я свят. Подкрепени с щипка вулгарност и малко повече младежки цинизъм…
Това много често обърква малката Деси, която вижда поне четири различни модела на поведение всеки ден – този на спокойните и уравновесени родители, на палавите ѝ съученици, на прекрасната и ентусиазирана учителка и на големите ѝ братя.
На третия ден от почивката, по време на сутрешната закуска Драго смело заявява, дъвчейки филията си с луканка, че иска да пуснат семейната кола на „еврейска автомивка“.
Само ден преди това бащата на Деси ѝ е разказал за Холокоста и Ане Франк. Момичето поглежда уплашено и пита брат си какво означават думите му.
– Как какво – отговаря уверено Драго – сапунисване на колата, докато вали дъжд, за да не се харчат излишно пари за вода.
– Но това хич не е смешно. Тате не ти ли е разказвал за Холокоста? – пита смутено Деси.
– Какво ти пука, нали не си еврейка – небрежно отвръща брат ѝ.
Изразяване на мнение и споделяне пред малкото братче или сестричка
Взаимоотношенията между братя и сестри включват отдавна установени навици, споделени преживявания и очаквания за разбирането и съпричастността на другия. С момента на физическото и психическото ни израстване обаче отговорността ни към по-малките членове на семейството също расте.
Не бива да забравяме, че малките ни братя и сестри много често искат да бъдат като нас: „суперсилата“ на свободата на избори и решения, с която разполагат по-големите членове на семейството, е изключително примамлива за малчуганите. Те се развиват като личности, често копирайки елементи от поведението на по-големите и затова трябва да внимаваме с какви модели на поведение си служим в тяхно присъствие.
Почитай миналото и промени настоящето
Това, че сме пораснали, не означава, че трябва да забравим безгрижните си години. Напротив. В ситуация, в която коментираме кризисен момент от историята на човечеството, на конкретна общност или личност, отнасящ се пряко до основните права и свободи – до самото право на живот и благоденствие, – е добре да си спомним на какво са ни учили родителите ни като малки и как биха се отнесли те към подобен въпрос. А също и да си зададем въпроса: ако самите ние имаме деца, дали ще им говорим така безцеремонно, както Драго от историята ни си бъбри с озадачената си сестричка?
Това ще ни помогне да осъзнаем какво да правим оттук нататък. Родителите ни вече не са с нас във всеки един момент и лека-полека отговорността за собственото ни поведение и постъпки се прехвърля изцяло в наши ръце.