Невежество, страх и стереотипи като причини за дискриминация

Дискриминацията, формирана от липсата на общуване с различни хора, е това, което разделя обществото на „ние“ и „те“

Дискриминацията възниква във всяка ситуация, в която дадено лице или общност третира друг човек или група от хора несправедливо заради тяхна специфична характеристика. Най-често срещаните форми на дискриминация включват поведение, ръководено от предразсъдъци спрямо цвят на кожата, пол, увреждане, религия или сексуална ориентация.

Но дискриминацията може да бъде основана на която и да е характеристика, отличаваща нейната жертва от мнозинството, като възраст, тегло, височина, националност и др. За да се справим с подобно потискащо и уронващо човешкото достойнство поведение, от изключителна важност е да можем да идентифицираме причините за дискриминация.

Дискриминацията често възниква от невежество, страх и мнение, формирано от стереотипи поради непознаване на „другия“. Религиозната дискриминация например често се подхранва от хора, които живеят и работят в общества от затворен тип и следователно нямат възможността да си взаимодействат с представители на други общности. Прекарващи и работното, и свободното си време в своята собствена среда, те разглеждат света и другите през призмата на разделението – „ние“ и „те“. Ето защо е важно да се дава възможност на младите хора да се смесват с други индивиди и социални групи с различни произход и отличителни черти: по този начин опознават човешкото разнообразие и богатство на култури.

Предразсъдъците, от своя страна, се проявяват в неоправдано и неправилно отношение (често негативно) към даден човек, основани единствено на неговата принадлежност към определена група. Възможно е човек с предразсъдъци да не изразява видимо отношението си и да не дискриминира явно различните. Затова, когато съотнасяме предразсъдъците и дискриминацията, е важно да уточненим, че предразсъдъците притежават и трите компонента на отношението – емоционален, поведенченски и съзнателен, докато дискриминацията намира израз преди всичко в поведението.

Краен пример за предразсъдъци и дискриминация е геноцидът спрямо евреите от нацистите по време на Втората световна война или масовото избиване на хугеноти във Вартоломеевата нощ на 23-и срещу 24-и август 1572 г. във Франция.

В социалните науки съществуват четири основни обяснения за съществуването на предразсъдъците и дискриминацията:

1. Авторитарна личност
Авторитарните личности са често агресивни към тези, които са по-нископоставени спрямо тях и които същевременно се подчиняват на хора с по-висок статус. Те са по-скоро закостенели в своите мнения и убеждения и консервативни в разбиранията си, като защитават единствено традиционните ценности. Хора с авторитарна личност са по-склонни да категоризират останалите на „ние“- и „те“-групи, приемайки единствено своята собствена група като висша.

2. Теория на реалистичния конфликт – „пещерата на разбойниците“*
Конфликт между две групи възниква, когато те са в конкуренция за ограничени ресурси. Има много примери, когато хората в надпревара за лимитиран ресурс (работни места, земя, пари и др.) увеличават враждебността помежду си. Често срещано явление, по време на висока безработица или икономическа криза например, е ръстът в нива на расизъм сред основното население, което вярва, че представителите на малцинството (цветнокожи, бежанци, имигранти) взимат работните им места.

*“Пещерата на разбойниците“ (Robbers’ Cave) е широко известен социален експеримент, проведен от турския психолог Музафер Шериф през 1954 г.

3. Теория на социалната идентичност
За да подсилим представата за собственото си „аз“, ние величаем статуса на групата, към която принадлежим (пример: „Държавата Х (моята страна) е най-добрата страна в света!“). Друг начин за изтъкване на представата за себе си е чрез дискриминиране и насаждане към предразсъдъци спрямо други „извън“ нашата група – например реплики като: „… румънците, гърците и т. н. са абсолютни загубеняци!“. Следователно разделяме света на „те“ и „ние“ въз основа на социална категоризация (поставяме хората в социални групи). Това е известно в литературата като в-група („ние“) и вън-група („те“). Теорията за социалната идентичност посочва, че в-групите дискриминират вън-групите, за да повишат собствения си имидж и представата за себе си. Предразсъдъците между различните култури могат да прераснат в расизъм, а в най-екстремните си форми – дори в геноцид, както се е случило в Германия срещу евреите, в Руанда между местните народи хуту и тутси и най-скоро в бивша Югославия – между босненци и сърби.

4. Страхът, както беше споменато по-горе, допринася като причина за дискриминация поради митовете в обществото и предразсъдъците, които се образуват в резултат на непознаването на другите. Липсата на образование и ограниченото взаимодействие с хора, принадлежащи към различни среди, с друг цвят на кожата, нетрадиционна сексуална ориентация или религия, провокира злонамерено отношение и поведение. Хора, които не са се „сблъсквали“ с различията, се чувстват неохотно при среща и взаимодействие с онези, които притежават различни отличителни черти: а това рано или късно може да доведе до дискриминация.

Източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.