Какво е „реч на омразата“?

Или как се е стигнало дотам речта на омразата да се превърне в специален термин и срещу нея да се бори цяло европейско движение?

Автор: Пл@тформа за толерантност

Според онлайн допитване, проведено от Съвета на Европа през 2012 г., 78% от анкетираните ежедневно срещат реч на омразата в онлайн пространството. Какво всъщност представлява този световно разпространен феномен?

Факт е, че няма универсално прието определение за „реч на омразата“. Според Препоръка № R(97)20 на Комитета на министрите до държавите-членки на Съвета на Европа относно речта на омразата, под този термин би следвало да се обхваща 

Препоръката не обвързва държавите да следват нейните указания, а по-скоро ги подпомага да създават подходящо законодателство по отношение на забраната за насаждането на омраза в обществото, защото през последните десетилетия речта на омразата се превръща във все по-сериозен проблем, който неизбежно води до нарушаване на правата на човека, включително до физическо насилие.

Речта на омразата се състои от думи, жестове и отношение, които се използват с цел унижение и потискане на другия или за да провокират насилие срещу един или повече души на база принадлежността им към дадена социална или етническа група. Тук става дума за нещо повече от това да не харесваш някого, да му се подиграеш и да го осмееш или пък да изкрещиш грозна дума в момент на гняв и неудовлетвореност. В повечето случаи речта на омразата е в устите на хора, които са част от мнозинството. Тяхното послание обикновено е насочено директно към „другите“, „различните“, които са част от малцинството.

Така речта на омразата намира проявление в различни форми във всекидневието:

1) на първо място това са действия, които не са защитени от международното право за правата на човека или от законите на демократичните общества; действия, най-вече попадащи в обсега на наказателното право – ксенофобия и антисемитизъм, създаване на атмосфера на нетърпимост към бежанци, мигранти, малцинства и др.;

2) след това идва ред на различни типове изказ, които могат да бъдат защитени или не в зависимост от степента на важност за дадена държава (например свободата да се самоопределиш), където властите преценяват според текущата ситуация и реакцията на обществото какво да определят като омраза;

3) и на последно място идва ред на речта, за която се предполага, че е под защита независимо от морално противоречивия ѝ характер (напр. негативни стереотипи за малцинствата).

Освен това, за да се установи, че едно действие попада под категорията „реч на омразата“, е много важно да се вземат предвид не само изискванията, установени в Препоръката на Съвета на Европа (т.е. действителната принадлежност на жертвата към дадена малцинствена група и др.), но също и намерението на лицето, отговорно за изречените думи. Хората казват неща, било в живото общуване или онлайн, без наистина да ги мислят. Често се случва да засегнем някого без да го целим, след което съжаляваме и вероятно дори искаме да си върнем думите назад. 

В следващите два примера и двете твърдения са нетолерантни и неприятни, но едното е изречено с цел да засегне другата страна. За да се различат двата изказа, е важно да се отчете и предполагаемата реакция на получателя на това изказване:

Най-тежките прояви на словото на омразата са форма на дискриминация и нарушаване на човешките права и свободи. Тези думи отчуждават, маргинализират и подкопават личното достойнство – най-често на онези, които вече са засегнати по един или друг начин. И докато обектът на омразната реч при кибертормоза по-често е персонализиран, то в друга ситуация същите тези думи биха могли да стигнат по-далеч и да нарушат правото на личен живот и дори да доведат до нехуманни, унизителни заплахи спрямо цели групи хора, които не са част от първоначално възникналата ситуация. Затова е важно да познаваме различните проявления на омразното говорене, да му противодействаме и сигнализираме при появата му във виртуалното пространство или в средата, в която живеем.