Какво е „кибертормоз“?

Как да разпознаем кибертормоза? Примери за онлайн насилие

© Yohana. Arias, Cyberbullying needs to be acknowledged. Flickr

Повече от половината тийнейджъри са били обект на тормоз онлайн и приблизително същият брой са участвали в кибертормоз. Какво представлява кибертормозът и каква е връзката му с речта на омразата?

Думата „кибертормоз“ се използва за всякакъв вид електронно общуване, насаждащо съзнателно враждебно или оскърбително поведение към друга личност, мотивирано въз основа на раса, цвят, религия, националност, потекло или етническа принадлежност, сексуална ориентация, психологически, физиологически, емоционални или когнитивни увреждания, джендър идентичност и изразяване или други отличителни лични характеристики. Като частен случай на тормоза, кибертормозът също има за цел:

• да навреди на даден индивид или да увреди собствеността му;
• да попречи съществено на възможността за образование на лицето;
• да бъде толкова жесток, постоянен или всеобхватен, че да създаде уронваща достойнството или застрашителна физическото съществуване среда за общуване;
• да наруши съществено правилното функциониране на училищния живот (*когато кибертормозът е насочен към деца и младежи в училищна възраст).

Обикновено тормозът се извършва в продължителен период: жертвата е постоянна мишена. При кибертормоза, преследването на жертвата става онлайн или под друга електронна форма. Използват се имейли, чатове, SMS-и, разговори по телефона или през приложения – всички възможни комуникационни технологии. Въздействието върху дадено лице може да бъде не по-малко тежко, отколкото в офлайн случаите на тормоз.

Реакцията на кибертормоза може да е особено трудна, тъй като интернет позволява повече анонимност в сравнение с комуникацията лице в лице. Също така може да бъде и много по-натрапчив или брутално жесток, защото се осъществява, без насилникът да присъства физически. Веднъж щом насилникът разбере как да се свърже със своята жертва, кибертормозът може да се превърне в постоянен и дори невъзможен за избягване. Поради тази причина е важно младите хора да са наясно с опасностите, които могат да последват след споделяне на лична информация.

Различни изследвания показват, че голям брой тийнейджъри са засегнати от проблема. Над половината от юношите и тийнейджърите са били обект на онлайн тормоз и също толкова са участвали в кибертормоз:

• Повече от 1 от трима младежи са получавали заплахи онлайн.
• Над 25% от тийнейджърите са били многократно тормозени по телефона или в интернет.
• Повече от половината от младите хора не казват на родителите си, когато са подложени на атака и тормоз във виртуалното пространство.

Каква е връзката между кибертормоза и речта на омразата?

Кибертормозът е властово отношение, насочено срещу дадено лице, а речта на омразата обикновено призовава за враждебност и насилие срещу цяла група от хора. Въпреки това и двете са форми на насилие и унижение за техните жертви. Речта на омразата в онлайн пространството и кибертормозът използват едни и същи онлайн канали за комуникация; те обиждат и тормозят насрещната страна чрез ежедневното общуване.

В същото време изграждането на устойчивостта на младите хора в борбата срещу речта на омразата във физическия свят може да подпомогне тяхната устойчивост при справянето с кибертормоза и обратното. Интернет грамотността овластява младите да разберат проблемите, които съществуват във виртуалното пространство, за да могат да се защитят и да реагират при агресия онлайн.

Примери за онлайн тормоз:

• Изпращане на заплахи, провокативни, расови или етнически обиди.
• Агресивно поведение спрямо даден човек на база неговата сексуална ориентация; конкретни обиди към даден пол или други форми на сексуална дискриминация.
• Опит да бъде заразен компютърът на жертвата с вирус.
• Заливане на имейла на жертвата със злонамерени съобщения.
• Публикуване и разпространение на невярна информация за дадена личност с цел да се навреди на него/нея или неговата/нейната репутация.
• Изолиране на някого в онлайн пространството и приканване на други да го атакуват или да му се подиграват.
• Представянето на някого за друго лице онлайн, за да разпространява безпрепятствено лъжи и неверни слухове за жертвата си;
• Споделяне на снимки на човек в конфузна ситуация без неговото разрешение.
• Споделяне на имейли без разрешението на автора.
• Упражняване на натиск над други да изключат някого от дадена общност или група, било онлайн или офлайн.
• Многократно изпращане на неприятни, злонамерени и обидни съобщения на някого.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.