Защо толерантността е толкова важна за теб и за нас?

Отговор с усмивка от екипа на „Възможности без граници“ защо решихме да посветим цяла Пл@тформа на една дума

Автор: Силвия Борисова

Добре дошъл в нашата Читалня и в първото ѝ кътче – Училището за толерантност!

Толерантност е готовността да приемаме чувства, навици или вярвания, които са различни от вашите собствени. Значението на думичката „толерантност“ се обогатява с времето заедно с все по-многобройните и дълбоките нюанси, които се развиват в човешките взаимоотношения.

Още в латинския tolerantia е понасяне, поддържане, издръжливост и идва от tolerans, сегашно причастие на tolerare – понасям, издържам, търпя.

Ако избягаме от традиционното разбиране за толерантност и вникнем в медицинското значение на термина, ще видим, че толерантността всъщност е способността ни (или лекарството), което ни помага да се приспособяваме към средата и да усещаме по-слабо ефектите на даден вирус или заболяване. Когато се отнася до човек, толерантността означава „склонност да се освобождаваме от фанатичност или строгост при съденето на другия“ – за пръв път това значение е открито в текстове от 1765 г. Значението „допустимо количество вариация“ датира от 1868 г.; а физиологичното значение на толерантността, „способността да приемаме големи дози“ – от 1875 г.

В наши дни, когато вече широко употребяваме думата толерантност в значението ѝ на базисна човешка добродетел и ценност в отношението към другия, различния от нас, попадаме на удивителното обяснение във философията, че: 

Сърцето на толерантността е самоконтролът.

Ето как от понасяне и търпимост способността да бъдем толерантни еволюира през вековете! Но и повече: учи ни как ние самите можем да направим значимо и хубаво нещо със себе си, когато срещаме различие в лицето на другия, вместо просто да се сдържаме да не излеем страха, негодуванието и критиката си към различния навън и в негативна форма.

Толерантността се основава на предпоставката за значимостта на автономията на отделния човек.

Толерантността като добродетел е проследима още от антични времена – в метода на Сократ, коренящ се в автентичния диалог и взаимното разкриване на вътрешното познание и себепознанието в общуването между хората: този метод позволява изразяването на множество гледни точки, без някоя от тях непременно да е по-важна от останалите. Идеята за толерантността като добродетел обаче е разработена същински от либералните мислители в Европа през ХVІІ век и насетне (Джон Лок, Джон Стюарт Мил, Имануел Кант, Джон Ролс и др.) в стремеж да се ограничат принудителните действия на правителството и църквата, според които хората са грешни и трябва да бъдат скромни и ограничавани в познанието си, за да не подринат устоите на доброто.

Така за пръв път преди четири века в културата се появява вече по-зрялото и осъзнато разбиране за толерантността, което, интересно, все още далеч не е свързано с маргинализираните, малцинствените и уязвимите групи, а с отстояване на човешката индивидуалност от принудата на политическата и религиозната власт:

Човек познава най-добре своите интереси и се нуждае от толерантност от страна на другите, за да открие най-добрия начин на живот.

Затова в Училище за толерантност искаме да те запознаем с най-добрите решения срещу нетолерантността, дискриминацията и омразата. Подготвили сме за теб десетки статии, които дават модели за поведение срещу нетолерантността и неразбирането от страна на другите в различни житейски ситуации. Вярваме, че ще се припознаеш или – още по-добре – ще намериш себе си в част от тези статии. А ако ти сам имаш модел за справяне в трудни ситуации, свързани с различие и неразбиране – чакаме да ни го разкажеш и да запалиш още хора с примера си в Добрата история

Източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.