Фактори, която влияят върху формирането на мнение
Автор: Пл@тформа за толерантност
Материалите в медиите и изказванията на политиците са важен фактор при формирането на мнение за маргинализирани групи, често подлагани на дискриминация.
Голяма част от хората формират гледните си точки по широк кръг от политически и социални теми на базата на консуматорските медии: телевизия, радио, интернет, социални мрежи, вестници и др., както и от запознаване с гледните точки на политици, религиозни лидери и други личности, които имат някаква форма на обществено влияние в една страна. Има ситуации, при които, обслужвайки целите на влиятелни личности и институции, медиите вменяват вина на определени групи в обществото: например случаят, в който медийните магнати и политиците обвиняват имигрантите за слабото икономическо развитие. Българският опит с определени крайно десни партии потвърждава тази теория.
Понякога дори образованите хора изпитват затруднения с филтриране на политическите пристрастия и фактите често пречат на формирането на история с добър край в нагласите към маргинализираните групи. Възгледите на църковните институции също играят важна роля при изграждането на социални предразсъдъци, тъй като в някои страни църквата е сериозен фактор, влияещ на процеса на формиране на лично мнение.
Затова във времената на fake news и „пост-истината“*, сред които живеем, е особено важно да се научим на критическа грамотност за един по-ясен и по-необременен от предразсъдъци и стереотипи поглед към другите: да пресяваме информацията, която е важна за вас, през материали от поне няколко надеждни източника; както и, веднъж приели я за истина, да не я приемаме като даденост веднъж завинаги, а да продължаваме да се информираме в процес на постоянна преценка как в действителност стоят нещата. Това включва и да се научим да се вслушваме в често пъти противоположни гледни точки, без прибързано да заставаме на страната на едните и да осъждаме другите.
*Пост-истина е думата на 2016 г. според Оксфордския речник и обозначава по-голямото внимание върху емоциите и личните възгледи, отколкото върху обективните факти при формиране на общественото мнение.