Речта на омразата и законът

Международна, европейска и българска правна рамка, свързана с проявленията на речта от омраза

Автор: Пл@тформа за толерантност

Разбери кои правни документи са важни за защита на твоите права

Не съществува универсално и авторитетно определение за речта на омразата. Въпреки че в Препоръка № R(97)20 относно „речта на омразата“, приета през 1997 г. от Комитета на министрите до държавите-членки на Съвета на Европа, се казва, че:

„понятието „реч на омразата” ще се разбира като термин, който обхваща всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, вкл.: нетолерантност, афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, преселници и хора с имигрантски произход“,

препоръката сама по себе си не е обвързващ документ, задължаващ страните да следват насоките му, а е по-скоро указание за страните да създадат подходящо и свързано с техния собствен контекст и култура законодателство за справяне с речта на омразата.

Препоръки за регулативни норми против речта на омразата могат да бъдат намерени и в други международни документи като: Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, както и Международния пакт за граждански и политически права. Въпреки че тези документи не са предназначени специално за борба срещу речта на омразата, установените в тях права и забрани за дискриминация на индивиди или групи от индивиди мълчаливо допринасят за тази борба. Недостатъкът на тези стратегически и правни норми обаче – макар да са част от обвързващи международни инструменти – е, че международните норми са трудни за прилагане. Мерките в международната общност обикновено са равнозначни на т. нар. политика на обвиняване и порицаване, разрушаваща почтителния образ на една страна в международната общност.

Друг приложим инструмент от международното право на Съвета на Европа е Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство (известна също като Конвенция от Будапеща, 2001 г.), която на практика е единственият обвързващ международен документ по този въпрос. Тя служи като ръководство за всяка държава, разработваща всеобхватно национално законодателство срещу киберпрестъпленията, както и като рамка за международно сътрудничество между държавите-участнички в този договор.

Допълнителният протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, свързан с криминализацията на деяния от расистко или ксенофобско естество, извършени посредством компютърни системи (2003 г.), е незадължителен протокол, който се подписва от страните-участнички в тази конвенция. Той определя „расисткия и ксенофобския материал“ като:

писмен материал, всяко изображение или представяне на идеи и теории, чието пропагандиране насърчава или подбужда омраза, дискриминация или насилие срещу индивид или група от индивиди въз основа на раса, цвят, потекло, национален или етнически произход, както и религия, ако се използва за оправдание на някои от тези фактори“.

Протоколът изисква страните-членки да предприемат определени действия, които да забранят или криминализират актовете на расизъм и ксенофобия. Комитетът по престъпления в кибернетичното пространство събира представителите на участващите държави за консултация по изпълнение на Конвенцията и поддържане на мерките за изпълнение по страни.

Въпреки че е подписала всички гореспоменати международни и европейски актове, България, наред с Чешката република, Германия, Италия и Латвия няма всеобхватни постановления за престъпленията, породени от омраза. Както знаем, речта на омразата е най-леката форма на престъпленията от омраза, като обикновено подбужда към по-жестоки форми на престъпления от омраза, последвани от насилие. Затова регулацията на престъпленията от омраза, както и привличането под отговорност на извършилите подобни престъпления, са част от решаващите действия за борба срещу речта на омразата.

На своя Универсален периодичен преглед през 2010 г. Съветът по правата на човека към ООН подчерта, че расистката и ксенофобската реч на омразата представляват сериозен проблем на защитата на правата на човека в България. Нещо повече, в началото на второто десетилетие на XXI измежду всички членки на Съвета на Европа век България бе страната с най-голям брой неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека.

Членове 162, 163 и 164 на настоящия български Наказателен кодекс установяват криминална отговорност за извършителите на престъпления срещу националното и расовото равенство и престъпления против религиозните вероизповедания, като речта на омразата е едно от тях. Тези членове определят като санкция до три години лишаване от свобода или пробация. Въпреки това е очевидно, че препоръките от Препоръка № R(97)20 на Комитета на министрите на Съвета на Европа за определение на речта на омразата не са изпълнени в тези членове. Изключително важен предмет на спор е фактът, че в българските закони няма изрична забрана, която търси наказателна отговорност за дискриминация въз основа на сексуалната ориентация.

Предвид особеностите на българското законодателство и нуждата от попълнения в него в контекста на борбата срещу речта на омразата и престъпленията от омраза, членовете на обществото следва да се запознаят по-добре със съществуващите норми на Наказателния кодекс. Член 161 изрично посочва, че наказателно преследване на деяния, представляващи обида, се образува въз основа на жалба от страна на жертвата. Следователно всеки, подложен на реч на омразата в своята среда на живот или онлайн, може да подаде заявление в полицията като разследващ орган съгласно членове 146 и 148 от българския Наказателен кодекс за откриване на досъдебно разследване за извършване на този тип престъпления.

Източници:

  • Български хелзинкски комитет. 2011. Човешките права в България през 2010 г. 30 март.
    URL: http://issuu.com/bghelsinki/docs/report2010-english 
  • Наказателен кодекс на Република България, публикуван в ДВ № 26/02.04.1968.
    URL: https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529
  • Наказателно-процесуален кодекс на Република България, обнародван в ДВ № 83/18, октомври 2005 г., чл. 52.
    URL: https://lex.bg/index.php/mobile/ldoc/2135512224
  • Препоръки от първия Универсален периодичен преглед на България. Средносрочна актуализация на изпълнението 2011–2012, юни 2012 г. 
  • Amnesty International. 2013. Because of Who I Am. Homophobia, Transphobia and Hate Crimes in Europe. September.
    URL:https://www.amnesty.org/download/Documents/12000/eur010142013en.pdf
  • BOOKMARKS. A Manual for Combating Hate Speech Online through Human Rights Education. 2016. (Revised edition, with the inclusion of the Guide to Human Rights for Internet Users). Council of Europe. Authors: Keen, E Georgescu, M.
    URL: https://rm.coe.int/090000168065dac7.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.