Стратегия и политика на обратно социално интегриране на лицата и групите, станали жертви на дискриминация
Автор: Пл@тформа за толерантност
Позитивната дискриминация е насърчаващо отношение, насочено към определени лица или групи, които са били жертви или продължават да бъдат жертви на системна дискриминация.
Позитивната дискриминация се нарича още „обратна“, защото насърчава равенството чрез планирано предизвикване на неравенство – като създава определени благоприятни условия за жертвите. Крайната цел е да се създадат равни възможности и да се установи справедливост за всички. В политически или икономически план това е стратегия за коригиране на неравенствата, пред които са изправени групите в неблагоприятно и рисково състояние.
С позитивна или обратна дискриминация може да си служи ръководството на университетите например, като използва един или повече от следните критерии: пол, етническа принадлежност, медицински, културни, езикови, религиозни, социално-икономически критерии и териториално разположение. Целта е да се повиши присъствието на групи с най-малочислено представителство.
Евентуален последващ ефект от този вид политика обаче може да бъде изпадането в неблагоприятно положение на други групи и противопоставянето на принципа за равни права. В същото време обаче позитивната дискриминация може да позволи реален социален, икономически и политически напредък на дискриминираните групи.
Позитивната дискриминация, наричана още „позитивно действие“ в политиката, е разработена за първи път в САЩ в началото на 60-те години на ХХ век. Тя често си служи с въвеждането на квоти за увеличаване представителството на дискриминираните малцинства в различни публични сектори, като най-видна е употребата на квоти във висшето образование.
Ролята на позитивната дискриминация става все по-силно изразена в наши дни, тъй като обществата ни стават все по-мултикултурни.