Отношенията с колегите и шефовете винаги са от голямо значение за мотивацията и качеството на работата ни
Психолозите са категорични, че човек се чувства обиден и по-малко трудоспособен, когато е отхвърлен от хората край себе си, когато не му се обръща достатъчно внимание, когато се чувства нежелан или критикуван по един или друг начин.
Тормозът на работното място може да бъде „вертикален“ – от ръководството към служителите, и „хоризонтален“ – между самите служители. Шведският социолог Хайнц Лейман въвежда и трети тип, „мобинг“ (от старогерм. mobbing, букв. „тормоз“) – това е групов психологически терор или натиск над един служител. Социалните, личностните и организационните психолози идентифицират над 45 различни форми на насилие – някои са по-безобидни от други, но в никакъв случай не бива да бъдат подминавани тихомълком. Какъвто и да е терминът, ефектът върху служителите е почти винаги еднакъв.
Бизнес дама в столицата, родом от югоизточна България, разказва: „Приказвахме си с колежка в обедната почивка, когато по средата на изречението ми тя ме прекъсна с усмивка: „Говориш толкова ясно. Да не си взимала уроци по дикция?“ – сякаш за да може човек от провинцията да говори ясно, трябва да е взимал уроци…“.
Ръководител на средно голямо предприятие във Варна споделя: „Един от служителите ми постоянно си прави груби шеги с колегите си, определяйки ги като „биполярни“, че „полудяват“ или „не си взимат хапчетата“. Знам, че един от тях, който е пряк свидетел на коментарите, взима лекарства за депресия. Как мога да спра лошото отношение, без да разкривам конфиденциална информация за личния живот на служителите си?“.
Един колега пита друг дали иска да го придружи на обяд с думите: „Отиваме в „Пиле „Пин-пон“, имитирайки азиатски акцент.
Колега на американка с италиански корени прави ежедневни подмятания за произхода ѝ: „Ти в мафията ли си? Имаш ли връзка с Кръстника?“. Във фирмата има само шестима служители и жената не знае как – или дали трябва – да отговори и да реагира в този случай.
Намеси се рано. Културата на работното място се определя от това какво е позволено и какво не е позволено да се случва. Ако засегнатите не отвърнат, нещата могат да се задълбочат. Намеси се навреме, за да изградите по-сплотена атмосфера на взаимно разбирателство.
Използвай или установи политики, процедури, правилници и добри практики. Позови се на съществуващи, но много често забравяни или пренебрегвани политики, за да се справиш с фанатичния език и преднамерено поведение на служителите на работа. Съдействай на директора на отдел „Човешки ресурси“, за да създадете нови политики и процедури, ако е необходимо.
Изкачи се по стълбата. Ако опитите ти да въздействаш са неуспешни, отнеси оплакванията си до ръководството. Намери съюзници във висшето ръководство и ги призови да помогнат при създаването на атмосфера, в която няма пристрастност и фанатично поведение.
Съюзете се. Единомислещите колеги могат да се обединят и заедно да разговарят с колегата или ръководителя си да смени тона и/или поведението си.
Източник:
Leymann, Heinz. 1990. Mobbing and Psychological Terror at Workplaces. // Violence and Victims. Vol. 5. Pp. 119–126: https://www.mobbingportal.com/LeymannV&V1990(3).pdf