Дискриминация при жилищно настаняване

„Препятствия по пътя“ пред свободното движение на хора

© STVIOD, Pixabay

Жилището, което е подходящо за нас и съответства на възможностите ни, е наше право по рождение – всички имаме нужда от подслон, добро, сигурно и защитено място за живеене и почивка.

Все още е огромен обаче броят на хората, които са обекти на дискриминация на жилищния пазар. Очевидно някои собственици предпочитат да не отдават под наем или продават имоти на лица с чуждестранен произход или на хора с увреждания например. В същото време други искат астрономически наем или непосилно висок депозит; изискват ненужни документи или препоръки. Също така отказват да приемат определени лица единствено въз основа на техния културен, социален, здравен или етнически статут.

Правото на жилище е признато от международното право, а правото на наемане или купуване на жилище без дискриминация е под защитата на закона. Съблюдаването и защитата на това право са от жизненоважно значение за всеки човек, семейство и общност.

Примери за дискриминация при жилищно настаняване могат да бъдат:

  • Отказът един имот да се продава или отдава под наем на определени хора
  • Изискването за допълнителни финансови гаранции за имигранти или кандидат-наематели с увреждания
  • Необоснован отказ да се разгледа молба за жилище
  • Невъзстановяване на депозит без посочена причина за това

Дискриминацията при жилищно настаняване може да се изрази в различни форми:

  • експлицитно (например откритото заявяване: „Не даваме под наем жилища на хора от балкански произход“, когато търсите квартира в чужда страна);
  • имплицитно (пример: наемодателят тихомълком увеличава наема спрямо официално заявения, тъй като лицето е от скандинавски произход и изглежда добре обезпечено финансово).

Дискриминацията може да се появи на различни етапи от процеса на наемане или закупуване на жилище: при телефонен разговор, по време на посещение, след посещението или още при самото обявяване.

Расовата дискриминация в отношенията между наемател и наемодател или между съседи може да приеме формата на необосновано неравенство в третирането, расови конфликти между съседи и пренебрегване задължението за защита от страна на наемодателя.

Собственикът е свободен да определи условията за отдаване под наем или продажба, но тази свобода е регулирана в правото: използването на дискриминационни критерии за подбор попада под гражданската юрисдикция, осигуряваща правна закрила относно права при взаимоотношения между частни субекти или между частни субекти и публичната администрация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.