Дискриминация на хората с увреждания

Определение за увреждане, инвалидност и недостатъчност. Права на хората с увреждания и примери за дискриминация

© tpsdave, Pixabay

За увреждане обикновено се говори, когато един човек има ограничени възможности за извършване на определени физически и социални дейности.

Това може да се дължи на:
– лошо или влошено физическо или психическо здраве;
– хронични и/или генетични заболявания;
– умствени увреждания;
– физически и/или психически последици от трудови злополуки и професионални заболявания.

В своите теория и практика Световната здравна организация (World Health Organization) разграничава три термина и съответно – три отделни и независими класификации, всяка отнасяща се до различно ниво на опит вследствие на заболяване:

Увреждане (Impairment) е всяка загуба или анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция. Уврежданията са „свързани с отклонения в структурата на тялото и външния вид и с функцията на орган или система в резултат на каквато и да е причина; по принцип уврежданията представляват нарушения на ниво орган“.

Инвалидност (Disability) е всяко ограничаване или липса (като резултат от увреждане) на способността да се извършва дейност по начин или до степен, приета за нормална за всяко човешко същество. Инвалидността „отразява последиците от увреждането в условия на функционално действие и активност от страна на индивида; по такъв начин инвалидността представлява смущения на нивото на лицето“.

Недостатъчност (Handicap) е затруднено състояние, породено от увреждане или инвалидност, което ограничава или пречи на дадено лице да изпълнява нормалната (по отношение на възрастта, пола и социалните и културни фактори) за това лице роля. Недостатъчността е „свързана с претърпените от индивида вреди в резултат на инвалидност и увреждания; по такъв начин недостатъчността отразява взаимодействието с обкръжението на индивида и адаптацията към него“.

Класификацията на видовете недостатъчност обаче е коренно различна от първите две, защото в нея „елементите не са класифицирани според индивидите или техните характерни признаци, а по-скоро според обстоятелствата, при които хората с инвалидност е вероятно да се окажат – обстоятелства, които може да се очаква да поставят такива лица в неравностойно положение спрямо другите, погледнато от нормите на обществото“.

Дискриминация на хората с увреждания възниква тогава, когато едно лице с увреждане бива третирано по по-неблагоприятен начин от друго лице поради естеството на своето здравословно състояние.

Примери за такъв тип дискриминация са следните:
– отказ за запазване на билет за полет на лице със синдром на Даун с аргумент, че хора с умствени увреждания не могат да пътуват сами;
– липса на текстове и писмени разяснения на правила и процедури или на жестомимичен превод в офис на общинска или централизирана администрация, които да улеснят достъпа на лица с нарушен слух.

Уврежданията често изискват да се адаптира средата, като се вземат мерки – например да се премахнат бариерите, които пречат на хората със специфични физически потребности да имат достъп и да участват в трудова дейност или да се възползват от услуга. Клиенти, наематели и служители с двигателни, слухови и др. увреждания трябва да имат достъп до съответните съоръжения и/или услуги, за да живеят, работят и действат като равноценни със здравите хора край тях.

Източник:

World Health Organization. 1980. International Classification of Impairments, Disabilities, and Handicaps. Geneva: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/41003/9241541261_eng.pdf;jsessionid=ACEDFFF8B9EEC4BA210E4700A7AAF7EF?sequence=1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.