Дискриминация преди, по време и след наемане
На работното място дискриминацията се изразява неравенство и/или тенденциозно отношение към някои хора, дължащо се на техния произход, име, пол, физически данни или на техните политически възгледи, вероизповедание и други индивидуални и личностни характеристики, които не са обвързани с тяхното служебно представяне и постижения.
Произходът е честа причина за дискриминация. Той не засяга само хора от различни националности: понякога просто нечие име може да звучи „нестандартно“ и да стане повод за дискриминационно отношение. На много места с години към хората от различен произход се подхожда сякаш нямат необходимите познания и квалификации. Съществуването на този феномен е факт и днес, когато, разбрали за нов колега с нетипично име, първият ни въпрос е: „Той какъв е?“, а не има ли опит по позицията си и какво е работил преди това.
Дискриминацията на работното място може да се подраздели според етапите на кандидатстване, наемане и прекратяване на трудовите отношения:
- преди наемане, когато обявата е адресирана към определени групи посредством изрази като: „кандидати, владеещи език Х ще се ползват с предимство“ (където езикът Х е този на мнозинството); или работодател, който изтъква като критерий по време на интервю говоренето без акцент;
- по време на работните взаимоотношения, когато служителят не е повишен заради неговия произход или възраст, или не се допуска до участие в обучения и други форми на професионално развитие, защото е мъж/жена, млад/стар, от етническо малцинство и т.н.;
- при прекратяване на трудовите отношения, когато причината за прекратяване е например несъгласието на работодателя да се носи хиджаб на работното място или отсъствието от работа поради религиозни празници, които не съвпадат с официално обявените в страната.