Дискриминация на обществени места

Eдин от най-често докладваните видове дискриминация

Wojtek Gurak / Flickr

Отказът на достъп до нощни заведения е един от най-често докладваните видове дискриминация на обществени места. Далеч по-широка е обаче палитрата от възможности да се изолира една социална група или отделни нейни представители до общуване с мнозинството, като не се допуска до различни сгради, офиси, къмпинги, хотели, заведения за обществено хранене и други места за развлечение и отдих.

Проявата на този вид дискриминация обикновено се изразява в отказ на достъп до обществена сграда, без при това на клиентите да бъде съобщена основателна причина и без този отказ да съвпада с общата политика на институцията/заведението/хотела.

Нека първо разгледаме малко примери за обща политика, която с основание лимитира достъпа на определен кръг лица до дадено публично пространство, било закрито или открито, а именно:

  • ако човек участва в акт на насилие, притежава огнестрелно оръжие или продава наркотици, същият не се допуска и дори е възможна полицейска намеса;
  • ако човек е пиян или под въздействие на опиати;
  • ако човек с поведението си притеснява други клиенти на заведението или друго публично място;
  • ако лицето е непълнолетно, дори и да е с възрастни придружители;
  • отказът е свързан с предишни провинения на клиента, който вече е създавал проблеми в заведението или съответното публично място и е попаднал в „черен“ списък.

От друга страна отказът до достъп може да бъде свързан и с комерсиална или пък чисто субективна цел: например ако типът човек не пасва на имиджа на дискoтеката/заведението или е от различна етническа принадлежност, „неприемлива“ за общността. Примери за подобен тип тенденциозен отказ са следните:

  • портиерът на обществена сграда използва дискриминиращи реплики като: „Управителят нареди да не се допускат много чужденци“;
  • портиерът или управителят заявяват, че „вечерта е резервирана само за българи“;
  • портиерът или охраната отказват достъп, нападайки физически или заплашвайки с расистки обиди потенциален клиент/посетител от малцинство.

В така изброените случаи у жертвите остава чувство на безнаказаност, несправедливост, унижение и отхвърляне от обществото.

В България Законът за защита от дискриминация (в сила от 01.01.2004 г., посл. изм. ДВ бр. 7 от 19 януари 2018 г.) е този нормативен акт, който урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Спазването на недискриминационна политика и протокол на закрити и открити публични места от страна на управителите и служителите е тяхно задължение при общуване и обслужване на посетителите/клиентите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.