Ксенофобски настроения към представителите на номадската култура
При честа смяна на мястото си на пребиваване номадите могат да се сблъскат с редица трудности в обществото и в отношенията си със заобикалящите ги.
Когато става въпрос за ромското население в България, все още има много думи, които българите използват, за да обозначат тази етническа група или да обидят близките си – „мръсен като циганин“, „мангал“, „циганска работа“ – в смисъл на лошо свършена работа, „лъжеш като дърта циганка“ – за някого, който се представя като убедителен лъжец… Унизителните нарицателни стигат дотам, че казваме дори на изгорелите зърна от царевица „циганчета“. Мнозина осмиват цвета на кожата и обичаите на ромите, но расисткото отношение към тях се поражда най-вече поради факта, че ромите са най-бедната прослойка на обществото, която обикновено се свързва с кражби, просия и липса на образование.
Много хора, които искат да закупят жилище в България, са съветвани от брокерите на недвижими имоти да избягват населени места и квартали, в които има висока концентрация на ромско население. Въпреки това редица примери за съжителство между българи и роми показват, че делът на престъпленията и социалните проблеми е нисък в сравнение с други населени райони. Факт е, че много от българите се разбират много добре със своите ромски съседи и да изграждат приятелства с тях.
Расизмът спрямо ромското население съществува от векове и е подклаждан по време на османското иго, когато много роми, вероятно заради лошо отношение от страна на местните българи, са се съюзявали с турците, като са приемали техния език и религия. Расовите предразсъдъци срещу ромите се разпространяват и днес – не само чрез медиите, но и на политическо равнище.
Ромските групи имат свой собствен език – при повечето от тях това е диалект, турски или румънски. В училищната система ромските деца биват приучавани да не говорят на родния си език. Поради разликата в цвета на кожата те се открояват сред българчетата, което често ги превръща в жертви на расизъм.
Въпреки положителните тенденции, които се наблюдават в някои райони по посока на създаване на места за пребиваване на представителите на номадската култура, техният социален статус остава несигурен. Техните вековни традиции и култура все още сравнително рядко биват признавани от страна на уседналото население.