Силно изразеното чувство за колективна идентичност е право и свобода
Трибализмът е като културен феномен е налице, когато една затворена монолитна общност се организира или се застъпва в името на конкретна кръвна принадлежност или обвързаност със земя и племе. В наши дни можем да говорим за неотрибализъм в популярната култура: това е начин на мислене и поведение, при който хората са по-лоялни към „племето“ си – към своята субкултура (пънкари, метъли, скейтъри и пр., всяка със свои отличителни външни белези, облекло и атрибути), отколкото към приятелите си, страната си или която и да е друга социална група. Засиленото чувство за принадлежност може да предизвика умишлено и/или несъзнателно пренебрегване и дискриминация на хора, „непринадлежащи“ към същото „племе“.
Трибализмът предполага притежанието на силни културни, субкултурни или етнически характеристики, които разделят един член от дадена група от членовете на друга група. Въз основа на силни отношения на близост и родство членовете на едно племе са склонни да стимулират развитието на силно чувство за идентичност. Хората винаги са съществували в някакъв племенен вид. Тоест водеща за нас е тенденцията да възприемаме еднаквостта у индивидите, а не различията, защото разпознаването на колективната идентичност ни носи сигурност за собственото ни съществуване, докато различните и „другите“ се възприемат като заплаха за колективната идентичност.
Една важна разлика между същинския трибализъм и неотрибализма и субкултурите обаче е тази, че в първия случай пламенната принадлежност е рождено право на индивида, докато във втория е право на свободен избор за себеидентифициране като част от дадена група.
Тази тенденция се наблюдава от най-ранна детска възраст. Децата в детската градина и училище, които са пълни, по-дребнички и/или носят очила, често са набелязвани като обект на агресия, защото са различни. Възрастните, дори когато са с добронамерени либерални убеждения, също може тенденциозно да си правят заключения въз основа на фактори като наличие на татуировки, ексцентрична прическа или облекло. Такива повърхностни преценки са несериозни и затова е добре да си напомняме по-често да съдим за човек въз основа на личността и действителните му качества на общуване, поведение, работа и взаимоотношения с другите, вместо по това дали принадлежи към т. нар. „норма“ в поддържането на външния си вид.