Утвърждавай своята гордост от това, че
Понякога подмятанията и обидите в групата, към която принадлежим по някакъв признак, могат да бъдат особено неприятни и язвителни. По външни или по формални характеристики се числим към тази група, но има нещо различно в нас, а групата винаги се бои от различието и другостта и търси начини да ни обиди, унижи: да ни направи по-низши.
Ето и няколко кратки примера от различни етноси и страни как може дори хората, с които се предполага, че имаш най-близки черти, да се отнасят зле към теб:
П. е десетокласничка в българско училище, една от отличничките на класа. Пее с ангелски глас и учителите я включват в програмите на всички училищни концерти и събития. Но освен че се отличава с ума и гласа си, П. е и много мило и красиво момиче – синеоко, със светла кожа с приказни лунички на лицето и с дълги светлокестеняви къдрици. Кое ли момиче не мечтае да е като нея, ще си кажеш. Но животът на П. сред съучениците ѝ в действителност е изключително труден: тя е от ромско семейство и вместо да получава възхищението и вниманието, което заслужава, по цял ден се налага да чува иронични подмятания като: „Къде ти е циганската кожа?“ или: „С едното пеене ще си останеш в живота“.
Дж., 20-годишен афроамериканец, студент в колеж в Южна Каролина, споделя: „Аз съм бил наричан „Орео“ през целия си живот“ – сравнявали са го с известните какаови бисквити с бял крем. Младежи от същия етнос като неговия са го дискриминирали години наред заради непривичното му за афроамериканците поведение със заклеймявания като: „Ти си черен отвън, но бял отвътре!“ или: „Ти си толкова бял!“.
А., тъмнокожа гимназистка в Пенсилвания, отива с плитки на училище и седейки в кафенето, чува други тъмнокожи ученици да говорят на висок глас за по неин адрес: „Тя наистина си въобразява, че е черна“. Момичето споделя, че те често я наричат „твърде бяла“, защото кожата ѝ е няколко нюанса по-светла от тяхната.
Не само в САЩ, но и в Западна Европа все по-често се среща и негативно отношение към белокожите: момчетата и момичетата със светъл цвят на кожата са наричани „мляко“ или „моцарела“ от представители на други етноси.
Някои местни западноевропейци и американци споделят истории, в които разказват, че са обвинявани от своите връстници за „твърде местни“. Аналогично, много от гей учениците се оплакват, че са възприемани като „прекалено женствени“ или „твърде ексцентрични“ от други познати и непознати със същата сексуална ориентация.
Утвърди сам пред себе си гордостта си от това, че принадлежиш точно към своята етническа група – към всичко, което ви свързва като общност, традиции, обичаи. Знаеш – никой не избира с какъв цвят на кожата да се роди, нито пък семейството си. Когато сме част от мнозинството в дадено общество, не се замисляме много-много над чувството си за принадлежност, то не е проблематично за нас. Когато обаче чуждото отношение поставя под въпрос ценността на това да принадлежим към даден етнос, е много важно да си зададем въпроса от кое се чувстваме по-добре и повече себе си: от това веднъж завинаги да утвърдим пред себе си своята принадлежност да се водимсляпо от чуждата недоброжелателност.
Отговори с въпроси. Възрази против стереотипите в затворения кръг от хора по същия начин, както би постъпил със стереотипите в по-широка група: „Какво означава „прекалено“? Не разбирам какво искаш да кажеш?“ или: „Къде започва „твърде етническото“?“.
Стигни до корена на проблема. Много от обидите и вербалният тормоз в групите, обединени около външни или формални характеристики, реално се свеждат до разпространяване на расистки и сексистки стереотипи. Обърни внимание на обиждащите, че подмятания като „твърде женствен“ или „твърде гей“ подкрепят и насърчават сексизма и хомофобията. Всичко, което наранява или маргинализира един член на дадена група, в крайна сметка наранява или маргинализира всички членове на тази група.