Толерантността през погледа на един пораснал младеж
С годините човек променя не само външния си вид. Брадата, смяната на цвета на косата и появата на първите бръчици са само външният израз на дълбоката промяна, която всеки от нас преживява в житейския си път. Често се случва порасналият тийнейджър да намрази навиците и привичките, които е имал като по-малък.
Бях млад, но това не е извинение. Приятелската ми компания ми беше съставена предимно от момчета, които обичат да се наливат с бира. Грубите сексистки шеги бяха нещо нормално за нас. Осъзнавах, че не е правилно да използвам езика на омразата навсякъде, но бях свикнал с него. На моменти не ми правеше никакво впечатление какви глупости говоря и колко неуместно бих могъл да изглеждам пред околните.
Няколко месеца след като започнах професионалното си развитие в международна бизнес компания, ме поканиха на изискано парти с отбрани гости. Хора, които бяха твърде различни от стандартното ми обкръжение. За да се включа по-лесно в разговорите, споделих една от бруталните расистки шеги, на които моите приятели се смееха много.
Последва пълно мълчание. Един-двама от гостите се подсмихнаха нервно, но като цяло нямаше никаква реакция. Почувствах се страшно неловко и дори не намерих сили да се извиня. След тази случка си взех доста поуки. Вече изобщо не приличам на човека, който бях, а подобни шеги не влизат в репертоара ми.
Следващата работа и новото ми семейство съвсем ме отдалечиха от някогашните ми приятели. Грубите ми сексистки коментари останаха в миналото, а с тях и младежката ми наивност. И сега обаче – двайсет години по-късно – съм засрамен от ужасните маниери, които съм имал.
Има ли смисъл да чакаме двайсет години, за да осъзнаем поведението си като А.? Защо трябва да съжаляваме за нещо, което се е случило толкова отдавна? По-добре е да действаме сега и да не оставяме нещата на времето.
Извини се още на момента
Дори да си изстрелял някоя адски неуместна шега още преди да си осъзнал напълно, че с нея обиждаш някаква общност от хора или уронваш достойнството на нечия личност, все още не е твърде късно да се извиниш. „Не знам какво си мислех… Извинявам се и се надявам, че не съм повлиял на настроението ти тази вечер.“ Извинението няма да изтрие казаното като с магическа пръчица, но ще покаже, че имаш волята да се поправиш и да станеш „по-добрата“ версия на себе си, която осъзнава, че думите тежат като камъни и оставят следи и пробойни в отношенията ти с другите.
Реванширай се
Често обаче е нужно време – дори след като си се извинил – хората да осмислят вече стореното и да приемат извинението ти. Затова помисли как би могъл да се реваншираш за неприятното преживяване, което си причинил волно или неволно с поведението и думите си: „Има ли нещо, което мога да направя за теб? Как мога да ти се реванширам? Добрите ни взаимоотношения са важни за мен“.
Научи си урока
Не се дръж повече така, дори и ако си в компания, която намира подобни „шеги“ за смешни. Избери шеги, които са интересни, без да са сексистки, расистки или обидни за някого.