Аманда Тод и неравната битка с кибертормоза

Истинското лице на тормоза в интернет

Аманда Мишел Тод (27 ноември 1996 – 10 октомври 2012 г.) e канадско момиче от град Порт Кокитлам (Британска Колумбия, Канада), което в резултат от постоянни атаки на кибертормоз се самоубива.

Историята на Аманда е позната до болка на всеки един от нас: потресаващият случай със самоубийството на младото момиче показва опасностите, които интернет крие, показва как простичкото човешко желание за общуване и контакт може да се манипулира от недобронамерени хора, както и докъде могат  да доведат последиците от кибертормоза. Младите хора са най-уязвими към рисковете в интернет, тъй като все още са в процес на изграждане на своята ценностна система и личността им тепърва укрепва и се утвърждава в обграждащия ги свят.

Когато е в седми клас, Аманда като повечето деца на нейната възраст открива видеочатовете в интернет и си общува по този начин с приятели и връстници, понякога непознати. Така едно момче ѝ казва, че е много красива, и иска от нея да покаже гърдите си пред уеб камерата. Година по-късно получава от него съобщение във Facebook, в което я изнудва отново да се покаже гола пред камерата, в противен случай ще разпрати снимките ѝ из цялото училище – знаел е адреса ѝ, училището ѝ, имената на близките, приятелите и познатите ѝ. Снимките ѝ стигат до всички, намесва се и полицията…

Следва тежък период на безпокойство, дълбока депресия и паническо разстройство за Аманда, в който се забърква с наркотиците и алкохола. Но естествено, по този начин проблемът ѝ, вместо да се разреши или заглуши, става още по-сложен и безизходен, безпокойството ѝ расте.

Още една година по-късно интернет насилникът на Аманда се завръща с обновен списък на приятелите и новото ѝ училище, но този път прави и страница във Facebook с голите ѝ снимки. Всички започват да ѝ лепят прякори и да я съдят, момичето губи приятелите си и последната си капка достойнство, чувства се съвсем сама и започва да се самонаранява. Продължава да сменя училища, продължава обаче и да прекарва междучасията и да обядва сама. Започва да общува с по-голямо от нея момче и всичко изглежда наред, докато той, приятелката му и цялата им компания не започват да я тормозят и да ѝ нанасят побой открито пред погледите на всички в училище. Вместо някой да ѝ помогне, наблюдателите просто заснемат случващото се с камера… Баща ѝ я намира пребита в една канавка.

След толкова дълга поредица от тормоз и насилие всеки нормален човек се пречупва. Първоначалната мисъл: „Това е абсурдно, възможно ли е наистина да ми се случва всичко това наведнъж?“ постепенно се превръща в: „Явно с нещо съм си го заслужил/а, щом хората се държат така точно с мен…“. Постоянното негативно отношение на хората към някого е способно да изсмуче енергията дори и от най-големия оптимист с най-широката усмивка на света. Както и обратното: доброто отношение, грижата, вниманието и обичта могат да върнат слънцето в очите на някого дори в най-мрачните и безизходните му периоди!

Аманда започва да си мисли, че не заслужава да живее. Опитва да се натрови с белина – безуспешно; след като се прибира от болницата, вижда Facebook буквално залят с реч на омразата по неин адрес – че сама си е заслужила всичко, че се надяват вече да е мъртва… С родителите ѝ сменят града, но в социалната мрежа продължават да я тагват безспирно на снимки с белина и канавки. За Аманда тази история сякаш няма край и, както сама споделя, започва да се пита какво изобщо прави на този свят, след като всички я мразят. Спира да излиза, отказва да ходи на училище и да се вижда с хора заради тормоза и срама, които не може да понася повече. През есента на 2012 г., ненавършила 16 години, Аманда слага край на живота си.

Месец преди смъртта си тя публикува видео в YouTube, в което разказва във флаш карти историята си от начало до край с всичко, което е преживяла:

В отговор на нелепата смърт на момичето Кристи Кларк, премиерът на Британска Колумбия, инициира национална дискусия относно криминализирането на кибертормоза. В Камарата на общините на Канада е внесено предложение да се събере информация и да се проучи обхватът на тормоза в Канада, както и да се увеличат финансирането и подкрепато за организации, борещи се срещу кибертормоза. Майката на Тод, Карол, създава тръст на името на Аманда Тод към Кралската банка в Канада и събира дарения в подкрепа на обучението и програмите за борба с тормоза на млади хора с психични проблеми.

Публикуваме разтърсващата история на Аманда в рубриката Свободи неслучайно: животът ни не е просто наше безусловно рождено право, но и ние сме тези, които решаваме как да го изживеем. Животът е чудо, което само веднъж ни се дава – и не може никаква злонамереност или омраза от страна на другите да са по-важни от това чудо и да определят заслужаваме ли да живеем или не. Аз, ти, ние – всички заслужаваме да изживеем един добър живот, изпълнен с нашите собствени избори и решения:

Не позволявай на други да живеят твоя добър живот, свободата ти да живееш пълноценно е в твоите ръце!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.