Поема за най-желаното и най-красивото в живота, чието авторство е заплетено в интересна мистерия
Автор: Силвия Борисова
Според някои източници поемата в проза Desiderata (лат. букв. – желани неща) датира от 1692 г. от стената на църквата „Свети Павел“ в Балтимор и се разпространява, след като адвокатът и поетът Макс Ерман от Тера Хоут я прочита на приятелите си. Тази градска легенда обаче идва оттам, че Фредерик Кейтс, ректор на църквата от 1956 до 1961 г., давал текста на енориашите за четене от църковната му книга, на която било изписано името на църквата с годината на построяването ѝ – 1692-ра.
Също така копие от поемата, написана в оригинал на латински, е намерено на нощната масичка на американския политик и юрист Адлай Стивънсън, който умира, докато е подготвял коледни картички с послания и е споменал в тях за нейния неизвестен произход от ХVІІ век.
Ерман защитава авторските си права през 1927 г. и години наред съпругата му и наследниците му ги пазят, докато през 1976 г. апелативният съд на САЩ постановява, че Ерман е позволил на приятел да използва Desiderata, без обаче да посочва чие е авторското право… Друга легенда гласи, че Ерман е намерил ръкописа в линейка…
Текстът може да бъде прочетен и до ден днешен на стената на църквата „Свети Павел“ в Балтимор, САЩ.
Добре знаем от историята, а и от личния си опит, че истината е винаги някъде по средата, между нещата: тъкмо непресъхващият извор-истина и ведрост на тези незабележими на пръв поглед „неща“ – човешки принципи и ценности, светли настроения и емоции – е това, което думите на Desiderata, надяваме се, ще оставят и у теб, след като ги прочетеш:
DESIDERATA
Върви спокойно сред шума и бързината и помни какъв мир може да има в тишината. Докъдето е възможно, без да се предаваш, бъди в добри отношения с всички хора.
Говори своята истина тихо и ясно; вслушвай се в другите – дори в глупавите и невежите; те също имат своята история.
Избягвай гръмогласните и агресивни хора; те са дразнещи за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или огорчен, защото винаги ще има по-големи и по-малки хора от теб самия.
Наслаждавай се на постиженията си, както и на плановете си. Продължавай да се интересуваш от личния си напредък, колкото и скромен да е; това е реално владение в променящите се случайности на времето.
Бъди внимателен в работните си дела, защото светът е пълен с измами. Ала нека това не те заслепява за добродетелта, която съществува; много хора се стремят към високи идеали и навсякъде животът е пълен с геройства.
Бъди себе си. Най-вече не си измисляй обич. И не бъди циничен спрямо любовта; тъй като пред лицето на всяка яловост и разочарование тя е многогодишна като тревата.
От сърце приеми съветите на годините, с грация предавайки привичките на младостта.
Отглеждай сила на духа, за да те брани от внезапното нещастие. Ала не се опечалявай с тъмни форми на въображението. Много страхове се раждат от умората и самотата.
Отвъд благотворната дисциплина, бъди благороден към себе си. Ти си дете на вселената не по-малко от дърветата и звездите; имаш право да бъдеш тук.
И независимо дали за теб е видно или не, вселената без съмнение се разкрива както трябва. Затова бъди в мир с Бог, какъвто и да си Го представяш. И каквито и да са твоите усилия и стремежи в шумния безпорядък на живота, запази мир в душата си. С всичките си преструвки, робия и разбити мечти – все още светът е красив. Бъди ведър. Стреми се да бъдеш щастлив.
—Макс Ерман, 1927 г., превод през английски: Силвия Борисова