„Човек“ през погледа на Ян Артюс-Бертран (Human, 2015)

Общите теми, проблеми, мечти и стремежи на хората по цялото земно кълбо в един изключителен филм

Автор: Силвия Борисова

Идеята зад филма

След проекта си „Земята отвисоко“ (книгата Earth from Above от 1999 г. и едноименния филм от 2004 г.) и филма „Дом“ (Home, 2009), режисьорът, журналист, фотограф и природозащитник Ян Артюс-Бертран се впуска в следващия си глобален филмов проект, този път изцяло потапящ ни в сърцевината на това какво означава да бъдеш човек.

Артюс-Бертран отдавна е известен и у нас с въздушната си фотография, която можеше да бъде видяна под открито небе на Моста на влюбените в София през есента на 2007 година. От малък се интересува от природата и дивия свят, а един от най-верните му спътници в работата е сестра му Катрин. Още на 17 става помощник-режисьор, а след това и актьор във филми. През 1976 г., вече 30-годишен, напуска Франция и заедно със съпругата му Ан заживяват в Кения, сред племето на масаите, за да изучават поведението на прайд от лъвове.

Ян Артюс-Бертран, © Оливиер Езрати – фотография, 2009  

Любовта му към фотографията отвисоко се ражда, докато наблюдава неописуемата красота на пейзажите, разкриващи се пред погледа му при разходка на летателен балон. Венец на режисьорската му дейност е вглеждането в човека и неговия свят „от птичи поглед“: колекцията от истории и образи на нашия споделен свят в новия филмов шедьовър на Ян Артюс-Бертран предлага глобално потапяне в сърцевината на това какво означава да бъдеш „Човек“.

Предшественик на „Човек“ е хуманитарният проект на Артюс-Бертран „7 милиарда други“ (7 milliards d’autres), започнал като „6 милиарда други“ през 2003 г. В него над 5000 човека разказват най-съкровените си мисли, спомени, преживявания и светоусещане на своя собствен език; в тях се поставят и онези 40 въпроса, чиито отговори слушаме в „Човек“.

Какво е това, което ни прави хора? Това, че обичаме, че се караме? Че се смеем? Плачът? Нашето любопитство? Откривателският стремеж?

Воден от тези въпроси, Артюс-Бертран прекарва три години в събиране на истории от реалния живот от над 2000 жени и мъже в 60 държави: френски фермери, полеви медицински сестри, осъдени тийнейджъри, деца от Третия свят, радикални екстремисти, влюбени души на преклонна възраст… Работейки със специален екип от преводачи, журналисти и оператори, Ян улавя дълбоко лични и емоционални разкази за теми, които обединяват всички ни: от борбата с бедността, войните и хомофобията до бъдещето на нашата планета. В гласа на всеки чуваме частица от себе си – от това, което сме били преди време, в което живеем сега или което можем да бъдем… А през темите неизменно надигат глас онези най-съкровени мигове на любов и щастие, които придават окраска и смисъл на целия човешки живот.

Премиерата на филма е в Общото събрание на ООН, а разпространението му е замислено да се случва при „най-свободните условия за възможно най-широка публика“.

11 перспективи към човека в „Човек“

За да бъде този изключителен художествен проект достъпен навсякъде и за всички, екипът му се е постарал да го представи в 11 различни варианта, включително:

• театрална версия (3 ч 11 мин);
• разширена уеб версия в три части: Част 1 се занимава с теми за любовта, жените, работата и бедността; Част 2 разглежда темите за войната, прошката, хомосексуалността, семейството и живота след смъртта; а Част 3 – с темите за щастието, образованието, уврежданията, имиграцията, корупцията и смисъла на живота;
• музикална версия – саундтракът е дело на филмовия композитор Арман Амар, близък сътрудник на Атрюс-Бертран още от „Дом“, „Земята отвисоко“ и „Планета-океан“ (Planet Ocean, 2012) под съвместната режисура на Артюс-Бертран и Мишел Питио;
• отбрани откъси за телевизията (2 ч 11 мин) и
• кадри зад кулисите – в YouTube.

Източници: