„Човек“ през погледа на Ян Артюс-Бертран (Human, 2015)

Общите теми, проблеми, мечти и стремежи на хората по цялото земно кълбо в един изключителен филм

Автор: Силвия Борисова

Идеята зад филма

След проекта си „Земята отвисоко“ (книгата Earth from Above от 1999 г. и едноименния филм от 2004 г.) и филма „Дом“ (Home, 2009), режисьорът, журналист, фотограф и природозащитник Ян Артюс-Бертран се впуска в следващия си глобален филмов проект, този път изцяло потапящ ни в сърцевината на това какво означава да бъдеш човек.

Артюс-Бертран отдавна е известен и у нас с въздушната си фотография, която можеше да бъде видяна под открито небе на Моста на влюбените в София през есента на 2007 година. От малък се интересува от природата и дивия свят, а един от най-верните му спътници в работата е сестра му Катрин. Още на 17 става помощник-режисьор, а след това и актьор във филми. През 1976 г., вече 30-годишен, напуска Франция и заедно със съпругата му Ан заживяват в Кения, сред племето на масаите, за да изучават поведението на прайд от лъвове. 

Любовта му към фотографията отвисоко се ражда, докато наблюдава неописуемата красота на пейзажите, разкриващи се пред погледа му при разходка на летателен балон. Венец на режисьорската му дейност е вглеждането в човека и неговия свят „от птичи поглед“: колекцията от истории и образи на нашия споделен свят в новия филмов шедьовър на Ян Артюс-Бертран предлага глобално потапяне в сърцевината на това какво означава да бъдеш „Човек“.

Предшественик на „Човек“ е хуманитарният проект на Артюс-Бертран „7 милиарда други“ (7 milliards d’autres), започнал като „6 милиарда други“ през 2003 г. В него над 5000 човека разказват най-съкровените си мисли, спомени, преживявания и светоусещане на своя собствен език; в тях се поставят и онези 40 въпроса, чиито отговори слушаме в „Човек“.

Какво е това, което ни прави хора? Това, че обичаме, че се караме? Че се смеем? Плачът? Нашето любопитство? Откривателският стремеж?

Воден от тези въпроси, Артюс-Бертран прекарва три години в събиране на истории от реалния живот от над 2000 жени и мъже в 60 държави: френски фермери, полеви медицински сестри, осъдени тийнейджъри, деца от Третия свят, радикални екстремисти, влюбени души на преклонна възраст… Работейки със специален екип от преводачи, журналисти и оператори, Ян улавя дълбоко лични и емоционални разкази за теми, които обединяват всички ни: от борбата с бедността, войните и хомофобията до бъдещето на нашата планета. В гласа на всеки чуваме частица от себе си – от това, което сме били преди време, в което живеем сега или което можем да бъдем… А през темите неизменно надигат глас онези най-съкровени мигове на любов и щастие, които придават окраска и смисъл на целия човешки живот.

Премиерата на филма е в Общото събрание на ООН, а разпространението му е замислено да се случва при „най-свободните условия за възможно най-широка публика“.

11 перспективи към човека в „Човек“

За да бъде този изключителен художествен проект достъпен навсякъде и за всички, екипът му се е постарал да го представи в 11 различни варианта, включително:

• театрална версия (3 ч 11 мин);
• разширена уеб версия в три части: Част 1 се занимава с теми за любовта, жените, работата и бедността; Част 2 разглежда темите за войната, прошката, хомосексуалността, семейството и живота след смъртта; а Част 3 – с темите за щастието, образованието, уврежданията, имиграцията, корупцията и смисъла на живота;
• музикална версия – саундтракът е дело на филмовия композитор Арман Амар, близък сътрудник на Атрюс-Бертран още от „Дом“, „Земята отвисоко“ и „Планета-океан“ (Planet Ocean, 2012) под съвместната режисура на Артюс-Бертран и Мишел Питио;
• отбрани откъси за телевизията (2 ч 11 мин) и
• кадри зад кулисите – в YouTube.

Източници: