Ник Кейв от Фултън и „Звукостюмите“ (Soundsuits)

„Докато носиш костюма, ти си защитен. Твоята самоличност вече не е от значение“.

Автор: Силвия Борисова

Не бързай да си мислиш, че „Звукостюмите“ (Soundsuits) е новата банда-авантюра на легендарния рок-музикант Ник Кейв след Nick Cave & The Bad Seeds, The Boys Next Door, The Birthday Party и Grinderman:

Има един не по-малко талантлив (*и по-голям с година и половина) Ник Кейв, родом от Фултън, Мисури, който създава прелюбопитни социални проекти в сферата на визуалните и пърформативните изкуства. Американският Ник Кейв е пърформативен артист, танцьор и скулптор, работещ предимно с текстилни тъкани. Интересът му към асамблажите и колажите от случайно попаднали му предмети, материали и платове идва още от ранното му детинство сред много братя и сестри, възпитавани с обич и вкус към интересното, пъстрото и необичайното.

През 1992 г., десет години след като завършва гимназията „Хикман“ (1977 г.) и става бакалавър по изящни изкуства в Института по изкуствата в Канзас Сити (1982 г.), Кейв създава своите първи т. нар. „звукостюми“ – soundsuits: това са ярки, причудливи и сякаш другосветни скулптури от различни тъкани и материали, които могат да бъдат носени като дрехи. По-късните му скулптури постепенно се фокусират върху теория на цветовете, смесената техника и широкомащабните инсталации, а Кейв става директор на програма „Мода“ в училището към Института по изкуствата в Чикаго. Той обаче продължава работата по своите „звукостюми“ през годините (приготви се за нова изненада!):

„Звукостюмите“ се наричат така, защото материалите по тях „звучат“ при движение. Идеята за тях обаче не идва от случайна творческа приумица, а има дълбок социален смисъл и ангажираност: тя е реакцията на Ник Кейв срещу полицейския побой над активиста Родни Кинг. Кейв събира множество пръчки и клонки от земята и ги превръща в костюм, издаващ звуци, когато някой го носи – този костюм е метафора на личността, която се загръща в щит, за да се брани от другите. Скулптурите са излагани досега както в статична експозиция, така и по пърформанси на живо, във видео и фотография. Самият Кейв танцува, облечен в тях, като така, по думите на журналиста Ричард Лакайо за „Тайм“,

активира пълния потенциал на „звукостюма“ като дреха, музикален инструмент и жива икона.

По този начин Кейв иска възприемателят да насочи вниманието си към самата творба независимо от това кой стои зад създаването ѝ: докато наблюдаваш серията дефилиращи костюми, не знаеш кой е в тях, не знаеш нито неговия или нейния пол или раса, нито нищичко за неговата или нейната идентичност.

Докато носиш костюма, ти си защитен. Твоята самоличност вече не е от значение. © Nick Cave – Visual Artist Facebook page

„Звукостюмите“ на Кейв вече са над 500 на брой. Те обгръщат тялото на носителя си в материали от най-различен ранг – от мъниста, пера и боядисана човешка коса, използвани в някогашните ритуални костюми, до сезал, пластмасови копчета, тел и пайети. Костюмите маскират тялото и сякаш създават втора кожа, която прикрива расата, пола и социално-икономическата класа: така зрителят е освободен от своето иначе винаги преценяващо и отсъждащо наблюдение. „Звукостюмите“ могат да предават много послания и знаци едновременно в зависимост от това в каква среда, движение, фиксирано състояние или групова хореография са поставени.

Всяка прилика на „звукостюмите“ с африканските церемониални костюми и маски не е случайна; преднамерено многопосочни са визуалните препратки на Кейв към карнавалните костюми, костюмите на западноафриканското племе догони, както и към рококо и драг-бал културата. Център на възприятието в „звукостюмите“ следва да са движенията, цветовете, материите и както самото им име сочи – звуците, изобщо всички признаци и празници на сетивата: но не и личността, която по един или друг признак може да бъде превърната от другите в жертва на дискриминация и насилие.

Любопитно е, че скулптурите на Кейв включват също и нефигуративни асамблажи, сложни маси от намерени предмети (англ. found objects, фр. objets trouvés), които се подават от стената, както и арт инсталации, обгръщащи цели стаи. Така „костюмирането“ се превръща изобщо в свойство на обкръжаващия ни свят, за да ни припомни празника на движенията, звуците, формите, тектониката и текстурите над всички човешки и само привидни различия.

Източници:

One reply on “Ник Кейв от Фултън и „Звукостюмите“ (Soundsuits)”

Коментарите са изключени.