Арман Амар и „човешката музика“

Великолепната филмова музика на Арман Амар към шедьовъра „Човек“ (Human, 2015) от Ян Артюс-Бертран

Автор: Силвия Борисова

Когато режисьорът, журналист, фотограф и природозащитник Ян Артюс-Бертран е още в началото на своя грандиозен проект, филмовия шедьовър „Човек“ (Human, 2015), той си представя филма „тих“. Идеята му се изразява в това да не добавя никакъв идентификатор за културната и етническата принадлежност на хората, интервюирани в него, освен лицата и гласовете им и родните им езици, изповядващи в отговор на четиридесет въпроса, еднакви за всички, това, което всички споделяме – единосъщното.

Оригиналният пълнометражен филм трае 3 часа и 11 минути, но има още десет версии – все различни ъгли към това единосъщно: живот и смърт, война и мир, неравенства, любов, семейство, образование и бъдещето на света.

Една от тези версии е музикалната – самата тя обаче „тиха“ откъм говорене. Замисълът на оригиналния филм е да не насочва към конкретна самоличност, нито към имена, възраст, националност или вероизповедание – освен ако не се случи самите отговарящи да ги посочат. Така Артюс-Бертран умишлено „изостря“ сетивата и активното внимание и съпричастност на зрителя: когато нямаме познати опорни точки, за които да се уловим в нечий разказ, ние задействаме своите естествени психологически механизми, за да си създадем такива. Когато насреща ни стои единствено изразителното лице, споделящо личните си истини кое е смислено и значимо в живота, ние нямаме друг избор освен да се вслушаме внимателно и да открием мостовете между себе си и другия. Да чуем, че облечените и в най-разностранните думи и езици лични истини толкова много си приличат.

И докато тричасовата версия съсредоточава вниманието ни най-вече върху многогласието на личните истини – на последната дълбока, богата и разностранна лична истина на Човека, то в музикалната версия режисьорът е намерил друго интересно решение: на фона на мелодията, индивидуална за всеки отделен епизод от филма, „говорят“ единствено лицата на хората. През погледа, усмивката, сълзите и мимиките на болка, тъга, гняв, щастие, безмерна любов…

https://artsandculture.google.com/asset/_/XQF1A6f7-1jRAA

Френският филмов композитор Арман Амар се е постарал в „човешките музики“ (*пълната музикална версия на филма – в линка по-долу) да пресъздаде и оживи мелодията на емоциите, бликащи в хода на интервютата, като майсторски я пуска да лети отвъд всяка конкретна културна или етническа вплетеност. Опусът към епизода „Монголия“ (**от 21:25 във филма) е особено ярък пример, служещ си с музикални инструменти и похвати от фолклорните традиции на различни народи: мелодията започва с устна арфа, наподобяваща по плътност онова характерно за местното население гърлено пеене, продължава с пиано и цигулка в ритъма на конския галоп, успокоява се ведно с живописните картини на пастирския живот и завършва с хулуси и женски напев отвъд всеки съществуващ език.

Самият Амар споделя в кратък „филм за филма“, че още когато първоначално се захванал с композирането на музика за „Човек“, си помислил:

Велико ще е да създам някаква опера, в която либретото се изпълнява от хората, разказващи историята, а въздушните изгледи дават пространство на инструменталната музика.

Дали е успял, можете да се уверите сами. Приятно гледане и слушане!

Източници: