„Свободата води народа“ (La Liberté guidant le peuple, 1830)

Живописният образ на Свободата, оглавяваща Юлската революция във Франция

Автор: Силвия Борисова

Йожен Дьолакроа, „Свободата води народа“ (La Liberté guidant le peuple, 1831). Лувър.

„Свободата води народа“ (La Liberté guidant le peuple) е картина от френския художник-романтик Йожен Дьолакроа (1798–1863), посветена на Юлската революция от 27–29 юли 1830 г. срещу разпускането от страна на крал Шарл Х на палатата на депутатите, ограничаването на избирателните права по поземлен ценз и налагането на репресивни мерки спрямо прогресивната преса. Начало на революцията поставя масовото въоръжено въстание на работници и занаятчии, с подкрепата на дребната и средната буржоазия и интелигенцията, за защита на конституционните права, определени с Конституционната харта на Франция от 1814 г. Картината пресъздава по-специално събитията от 28 юли, когато въстаниците превземат кметството в Париж.

Жена, олицетворяваща Свободата, води народа към извоюваното бъдеще през телата на загиналите, като в едната ръка държи знамето на Френската революция – днес национален флаг на Франция, а в другата – мускет с щик. На главата си носи фригийска шапка, символ на еманципация. Оприличават я с Мариан – жената-символ на Франция и Френската република. Наричат я също „републиканската Жана д’Арк“ заради недостижимостта, внушена чрез осанката ѝ и издигнатата ѝ дясна ръка, повела към победата. Погледите на мъжете на фронта са насочени към фигурата на полуголата млада жена, която спрямо целия останал план на картината внася сякаш друг свят – разгърдена и боса, с надиплена туника като античния идеал за красота, статуята на Венера Милоска.

Дьолакроа рисува картината си през есента на 1830 г., а творбата е изложена за пръв път през май 1831 г. на официалния Салон, който Академията по изящни изкуства в Париж организира редовно, ежегодно или на две години от 1667 г., а в периода 1748–1890 г. станал и най-крупното културно събитие в света. 

Правителството на Франция купува картината за 3000 френски франка, за да бъде окачена в тронната зала на Люксембургския дворец и да напомня на „гражданина-крал“ Луи-Филип за Юлската революция, чрез която той се възкачва на власт. Идеята обаче не се реализира. Вместо това на Дьолакроа е позволено да изпрати творбата при леля си Фелисите, а през 1848 и 1855 г. я излага във временни експозиции. От 1874 г. картината е част от колекцията на Лувъра.

Йожен Дьолакроа става свидетел на революцията от първо лице и изпълва със символи и знаци картината си, отдавна станала емблематичен образ на триумфиращата Френска република и служеща и до днес като такъв в продължаващата борба за свобода и човешки права.

Отново през юли – 13 юли 2013 г., в София като част от антиправителствените протести е представен пърформанс – частична реплика на творбата от Дьолакроа на име „Голата Свобода“ с участието на българската актриса и модел Таня Илиева в главната роля.

Източници: 

Истории от историята. 2015. „Трите славни дни“. Юлската революция във Франция от 1830 година. // Истории от историята. Факти, събития, личности. (Блог). URL: http://historynakratko.blogspot.com/2015/07/1830.html

Charte constitutionnelle du 4 juin 1814. URL: https://www.conseil-constitutionnel.fr/les-constitutions-dans-l-histoire/charte-constitutionnelle-du-4-juin-1814

Delacroix, E. 1830. La liberté guidant le peuple. // Romantic history painting. Commemorates the French Revolution of 1830 (July Revolution) on 28 July 1830. Wikimedia Commons (Featured pictures).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *