„Свободата води народа“ (La Liberté guidant le peuple, 1830)

Живописният образ на Свободата, оглавяваща Юлската революция във Франция

Автор: Силвия Борисова

Йожен Дьолакроа, „Свободата води народа“ (La Liberté guidant le peuple, 1831). Лувър.

„Свободата води народа“ (La Liberté guidant le peuple) е картина от френския художник-романтик Йожен Дьолакроа (1798–1863), посветена на Юлската революция от 27–29 юли 1830 г. срещу разпускането от страна на крал Шарл Х на палатата на депутатите, ограничаването на избирателните права по поземлен ценз и налагането на репресивни мерки спрямо прогресивната преса. Начало на революцията поставя масовото въоръжено въстание на работници и занаятчии, с подкрепата на дребната и средната буржоазия и интелигенцията, за защита на конституционните права, определени с Конституционната харта на Франция от 1814 г. Картината пресъздава по-специално събитията от 28 юли, когато въстаниците превземат кметството в Париж.

Жена, олицетворяваща Свободата, води народа към извоюваното бъдеще през телата на загиналите, като в едната ръка държи знамето на Френската революция – днес национален флаг на Франция, а в другата – мускет с щик. На главата си носи фригийска шапка, символ на еманципация. Оприличават я с Мариан – жената-символ на Франция и Френската република. Наричат я също „републиканската Жана д’Арк“ заради недостижимостта, внушена чрез осанката ѝ и издигнатата ѝ дясна ръка, повела към победата. Погледите на мъжете на фронта са насочени към фигурата на полуголата млада жена, която спрямо целия останал план на картината внася сякаш друг свят – разгърдена и боса, с надиплена туника като античния идеал за красота, статуята на Венера Милоска.

Дьолакроа рисува картината си през есента на 1830 г., а творбата е изложена за пръв път през май 1831 г. на официалния Салон, който Академията по изящни изкуства в Париж организира редовно, ежегодно или на две години от 1667 г., а в периода 1748–1890 г. станал и най-крупното културно събитие в света. 

Правителството на Франция купува картината за 3000 френски франка, за да бъде окачена в тронната зала на Люксембургския дворец и да напомня на „гражданина-крал“ Луи-Филип за Юлската революция, чрез която той се възкачва на власт. Идеята обаче не се реализира. Вместо това на Дьолакроа е позволено да изпрати творбата при леля си Фелисите, а през 1848 и 1855 г. я излага във временни експозиции. От 1874 г. картината е част от колекцията на Лувъра.

Йожен Дьолакроа става свидетел на революцията от първо лице и изпълва със символи и знаци картината си, отдавна станала емблематичен образ на триумфиращата Френска република и служеща и до днес като такъв в продължаващата борба за свобода и човешки права.

Отново през юли – 13 юли 2013 г., в София като част от антиправителствените протести е представен пърформанс – частична реплика на творбата от Дьолакроа на име „Голата Свобода“ с участието на българската актриса и модел Таня Илиева в главната роля.

Източници: 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.