„Пиета“ и началото на творческата индивидуалност в изкуството

Как един подпис, поставен тайно върху скулптура в края на ХV век, белязва индивидуалността на днешните артисти?

Автор: Силвия Борисова

Микеланджело, „Пиета“ (Pietà, 1831). Базилика „Свети Петър“, Ватикана

Пиета (итал. pietà – жалост) е тема в християнското изкуство, която изобразява Дева Мария, оплакваща смъртта на Христос след свалянето му от кръста; издъхналият Божи син лежи в скута ѝ преди часа на неговото възкресение. Този образ е запечатан във визуалните (пространствените) изкуства – в живописта, иконописта и скулптурата, като най-голяма известност и заслужено признание през времето е добила Микеланджеловата „Пиета“.

Чудната скулптура-шедьовър, намираща се днес в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, е първата от серия тематични творби на Микеланджело Буонароти (1475–1564) и е изваяна от един-единствен блок мрамор от презвековната мраморна кариера в Карара. Обичайно за времето си, скулптурата е изработена по поръчка на френския кардинал Жан Билер, тогавашен представител в Рим, за собствената му гробница, където остава до ХVІІІ век, преди да бъде преместена в базиликата.

Създаването на скулптурата бележи 1500 години от рождението на Божия син в християнството и увенчава прехода на класическия ренесансов идеал за красота към ваятелството от натура, търсещо жилите и нервите на живия живот.  

Фигурата на Мадоната с Христос, седнала върху скалата в Голгота, е в естествен размер и композицията се крепи върху вечната динамика и напрежение между мъжкото и женското начало, живота и смъртта, голотата и прикриването на тялото в дреха, тялото и духа, вертикала и хоризонтала, младостта и тегобата на осиротялото майчинство.

През 1972 г. статуята пострадва при неочакван инцидент: австралийският геолог Ласло нахлува в базиликата и с помощта на геоложки чук нанася петнадесет удара върху скулптурата, крещейки, че той е Христос. След реставрация на лявата ръка и единия клепач на Мадоната поставят творбата зад бронирано стъкло вдясно от входа на базиликата.

Поразително е, че скулптурата, поръчана на 26 август 1498 г. и завършена на следната година, излиза изпод ръцете и невероятното майсторство на едва 24-годишния Микеланджело. Поразително е обаче и друго, на което днес, в епохата на имената-икони, едва ли някой би обърнал внимание: „Пиета“ е единственото произведение, на което Микеланджело е сложил своя подпис. На препаската на Дева Мария през гърдите можем да прочетем гравирано следното:

MICHAEL•A[N]GELUS•BONAROTUS•FLORENTIN[US]•FACIEBA[T]

(*Микел-анджело Буонароти, флорентинец, издълбал това)

Италианският историк на изкуството, живописец и архитект от ХVІ век Джорджо Вазари разказва в своята биография на художника от 1568 г. как веднъж художникът забелязал, че пред скулптурата са се струпали хора от Ломбардия, а един от тях възкликнал във възхита: „Това е нашият Гоббо* от Милано“ (*прякора на италианския скулптор и архитект Кристофоро Солари). Затова една нощ Микеланджело влязъл в гробницата и издялкал името си с длето върху скулптурата, за да се спре с това приписване на творбите му на друг; после обаче съжалил за суетата си и не си позволил да подписва творбите си втори път. Съвременната експертиза на скулптурата обаче опровергава тази красива легенда – лентата върху одеждите на Девата е замислена предварително именно за да бъде положен и лесно забележим подписът на Микеланджело, макар и буквите да изглеждат спонтанно издълбани. Разделянето на името на Микеланджело на две думи, Микел А(н)гелус, подчертава връзката му с неговия съименник Архангел Михаил и представя образа на художника като божествено вдъхновен създател, който предава Божиите послания и идеи подобно на ангелите.

Но независимо дали решим да последваме мнението на изследователите или предпочитаме да вярваме на легендата, „най-красивата мраморна фигура в Рим, която никой жив автор да не може да надмине“ – съгласно поръчението на кардинал Билер, все така пази гравиран върху сърцето на самата Дева Мария порива да впишеш името си на света като доказателство, че те има и че създаденото от твоите усилия и труд, изпод собствените ти ръце, е в крайна сметка именно твое дело. В действителност Микеланджело си служи със стила на подписите и несвършеното глаголно време, които още древногръцките скулптури Апелес и Поликлет гравират върху своите творения. Но този жест придобива съвършено нов смисъл по времето на Ренесанса: 

Ако в естетиката на Средновековието се приема, че първотворецът, Бог, е в душата на всеки човек и така всяка художествена творба се оказва единствено божие дело, то изкуството на Ренесанса, което вместо във високите и често мрачни небеса започва да се взира в божественото и невероятното в чисто човешката троица на дух, душа и тяло, успява да си извоюва наново от църквата идеята за самия човек като творец и автор. А божествената диря остава, разбира се – в идеята за в-дъх-новението.

Затова и гравираният подпис върху Микеланджеловата „Пиета“ се възприема широко като символ на обособяване на човека като творец от опеката на религията.

Източници: 

  • Тодоров, Цв. Льогро, Р. Фокрул, Б. 2006. Зараждането на индивида в изкуството. София: Кралица Маб.
  • Michelangelo. Pietà. Source: Stanislav Traykov. (Own photo work). Wikimedia Commons.
  • The Ark of Grace. 2013. Michelangelo’s only signature, carved across the Virgin’s sash: “Michael. Agelus. Bonarotus Florent Faciebat”. // The Ark of Grace. (Blog). October 26. URL: https://thearkofgrace.com/2013/10/26/pieta-1498-1499/
  • Wang, A. J. 2004. Michelangelo’s Signature. // The Sixteenth Century Journal. 35 (2): 447–473.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.