Изборът да си писателка в „мъжки времена“
Автор: Силвия Борисова

Самото име на Луиза Мей Олкът едва ли е така безпогрешно разпознаваемо, както романът ѝ „Малки жени“ (Хеликон, 2018), превърнал се в символ на женската издръжливост и съпричастност на прага на лазурното детство и трудната реалност.
Мег, Джо, Бет и Ейми са четири сестри, които остават да живеят само с майка си по време на Гражданската война. Животът им не е по-различен от този на хиляди други деца и семейства в изпълнените с лишения военни години, но в същото време Олкът съумява да обрисува ореола на всичката тази обикновеност в радост и мъка, семейни разпри и нищета така сияйно и с толкова обич. В плетеницата на живота по време на война момичетата постепенно се превръщат във възхитителни „малки жени“, изправени очи в очи с ужасния и красивия свят.
При все че през десетилетията историята за Мег, Джо, Бет и Ейми отеква много по-далеч от името на тяхната създателка, цялото богатство на романа се разкрива едва когато се запознаем по-отблизо с действителния живот на Луиза Мей Олкът. Тя се ражда през 1832 г. в семейството на Еймъс и Абигейл Олкът, втора от общо четирите им дъщери – досущ като семейството на героинята ѝ Джо Марч. Сродството в характерите им е също тъй близко: и двете са горди и независими, и двете споделят обща мечта да станат писателки, и двете жадуват да имат семейство и деца, докато обществото вече е на път да ги заклейми като „стари моми“.
Луиза Мей Олкът обаче дарява на героинята си Джо сбъдване на нейните лични мечти и реализация на представите ѝ за живот в благоденствие, докато самата тя така и не открива своята сродна душа и умира сама на 55-годиншна възраст. Самотността ѝ струи от редовете на нейните романи през годините – от „Малки жени“, написан през 1868, в младежките ѝ години, до „Синовете на Джоу“ (1880) в нейния зрял период.
Изцяло отдадена на мечтата си да публикува собствени романи във време, когато писането се възприема единствено като мъжка дейност, Луиза Мей Олкът се принуждава да крие и мистифицира личния си живот и го прави толкова усърдно, че и до ден днешен за нея се знаят твърде малко достоверни факти.
Знае се само, че истинското семейство Олкът не е било така щастливо, преди всичко заради многобройните принудителни пътувания, които всички са предприемали заради духовните влечения на бащата, и всекидневието, продиктувано от несигурността за покрива и насъщния наместо от уюта и рутината на постоянния дом. По всяка вероятност заради изпитваната от детинство несигурност, ролята на мъжете в романите на Луиза Мей Олкът е спорна и често пъти двойствена: феминистичните нагласи на писателката се срещат още в най-раните ѝ литературни експерименти.
Както отбелязва и Валентина Маринова в рецензията си, „и до днес романите за семейство Марч са едни от най-харесваните юношески произведения – едновременно забавни, жизнерадостни и ненатрапчиво поучителни. Едно е сигурно – човек, който не е преживял истинско щастие, не може да пише за него. Жена, която не е преживяла истинска любов, не може да създаде герои като Джоу Марч и Теди Лорънс (Лари)…“. Но и нещо повече – чрез творчеството и живота си Луиза Мей Олкът се е превърнала за поколенията в една от онези „малки жени“, които разширяват хоризонтите на женското начало отвъд брака и майчинството. Паметник на нейното дело е документалният филм „Луиза Мей Олъкт: жената зад „Малки жени“:
Източник:
Маринова, В. 2011. Луиза Мей Олкът – за малките жени, феминизма и избора да бъдеш себе си. // Аз чета. 29.11. URL: http://azcheta.com/luiza-mei-olkat-golemite/