Жената-всичко

Честит Международен ден на жената, мили момичета!

На 8-и март честваме международното признание на обществените, икономическите и политическите постижения на жените. Ето и няколко любопитни факта защо и как празнуваме днес Деня на жената:

  • За пръв път Международният ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ – инициира го Американската социалистическа партия в резултат на протестите за подобряване на условията за труд за жените.
  • Празникът възниква по време на социалистическия режим, но постепенно навлиза в културата на много страни и политическата му окраска отпада.
  • На преден план излиза честването на правото на глас, на образование, на личен избор на начина на живот и партньор, с който той да бъде споделен, на равноценно отношение на работното място в социален и икономически план
  • Водещо за 8-и март днес е вниманието към жените – като дами, съпруги, майки, във всички техни специфични социални роли.

Затова и на днешния ден ви поздравяваме със стихотворението „Всичко“ от Блага Димитрова, изящно представено от актрисата Теодора Духовникова в рамките на „Поетите“, един проект на InterViewTo. Чуйте го, прочетете го още веднъж сами след това: ако сме гледали само на филм Жената-чудо, то Жената, която посреща и изпраща всичко, която е Всичко, – срещаме край себе си и в себе си наяве всеки ден. Честит празник, мили момичета – малки и големи!

ВСИЧКО

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездния свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко.
Това ти остава.

—Блага Димитрова (1969, Пирин)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.