Жената-всичко

Честит Международен ден на жената, мили момичета!

На 8-и март честваме международното признание на обществените, икономическите и политическите постижения на жените. Ето и няколко любопитни факта защо и как празнуваме днес Деня на жената:

• За пръв път Международният ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ – инициира го Американската социалистическа партия в резултат на протестите за подобряване на условията за труд за жените.
• Празникът възниква по време на социалистическия режим, но постепенно навлиза в културата на много страни и политическата му окраска отпада.
• На преден план излиза честването на правото на глас, на образование, на личен избор на начина на живот и партньор, с който той да бъде споделен, на равноценно отношение на работното място в социален и икономически план
• Водещо за 8-и март днес е вниманието към жените – като дами, съпруги, майки, във всички техни специфични социални роли.

Затова и на днешния ден ви поздравяваме със стихотворението „Всичко“ от Блага Димитрова, изящно представено от актрисата Теодора Духовникова в рамките на „Поетите“, един проект на InterViewTo. Чуйте го, прочетете го още веднъж сами след това: ако сме гледали само на филм Жената-чудо, то Жената, която посреща и изпраща всичко, която е Всичко, – срещаме край себе си и в себе си наяве всеки ден. Честит празник, мили момичета – малки и големи!

ВСИЧКО

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездния свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко.
Това ти остава.

—Блага Димитрова (1969, Пирин)