Истината излиза от кладенеца

Когато Лъжата облече премяната на Истината, а голата Истина бъде захвърлена вдън земя – коя от двете бихме избрали и защитавали?

Автор: Силвия Борисова

Легендата разказва, че Истината и Лъжата се срещнали веднъж.
– Здравей – рекла Лъжата.
– Здравей – отвърнала Истината.
– Прекрасен ден е днес – продължила Лъжата. Истината се огледала наоколо и наистина: така било.
– Прекрасен ден e днес – съгласила се Истината.
Повървели заедно известно време, докато накрая стигнали до голям кладенец с вода. Лъжата потопила ръката си във водата и се обърнала към Истината:
– Водата е приятна – да поплуваме заедно?
Истината отново недоверчиво потопила ръката си във водата: тя наистина била приятна. Двете се съблекли и влезли да се къпят. Изведнъж Лъжата излязла от кладенеца, облякла дрехите на Истината и избягала.
Разгневената Истина излязла гола и се втурвала на вси страни да търси Лъжата, за да си вземе дрехите. Светът, като виждал Истината гола, отвръщал поглед с презрение и ярост. Горката Истина се върнала кладенеца, далеч от хорските очи, за да скрие срама си завинаги.
Оттогава Лъжата обикаля по света, пременена като Истина, и задоволява нуждите на обществото, защото на света никак не му се иска да срещне голата Истина.

В някои варианти тази красива и жестока легенда намира продължение:

Един ден Истината срещнала Притчата. Изплакала ѝ своята мъка, а Притчата я посъветвала насреща:
– Защо не се облечеш в думи вместо дрехи? Пременена в увлекателна история, може да изминеш три пъти по-голямо разстояние и всички ще те приемат радушно.
Истината се съгласила с предложението на Притчата и двете и до днес двете често могат да бъдат видени заедно.

Хората най-често предпочитат добре облечената, удобна лъжа пред неудобната гола истина. Това би могло да обясни голяма част от мълчанието и общото бездействие пред неуредиците, проблемите и дори опасностите, които ни очакват, веднъж отвърнем ли се от пътя на истината и решим ли да си служим с лъжа, манипулации и нечестни начини да постигнем своето.

Не случайно обаче английската кралица Мария Тюдор (1496–1533) има за личен девиз думите: 

Истината е дъщеря на времето. 

Тази максима има корени в римската митология, където Веритас (букв. лат. Veritas – Истина; Вярност) е богинята на истината, дъщеря на Сатурн или на времето, и майка на Виртус (букв. лат. Virtus – Добродетел). Постепенно тази идея, че истината винаги се разкрива във времето, преминава в християнството и се появява в различни ръкописи през Средновековието и Ренесанса; а английският философ, юрист, политик и писател Френсис Бейкън (1561–1626) ще я допълни така:

Истината е дъщеря на времето, а не на авторитета.

–  За да покаже, че дори по-голямата власт и по-силният глас да разпространяват нашироко някаква лъжа, то това е в крайна сметка временно, защото истината рано или късно неизменно излиза наяве.

Жан-Леон Жером, Истината, излизаща от кладенеца (1896)
  • През 1896 г. френският художник Жан-Леон Жером рисува картината „Истината, излизаща от кладенеца“ (La Vérité sortant du puits), която днес е притежание на музея „Ан дьо Божо“ в Мулен, Франция.
  • Пълното заглавие на картината е: „Истината, излизаща от кладенеца, въоръжена със своя камшик да накаже човечеството“ (La Vérité sortant du puits armée de son martinet pour châtier l’humanité), вдъхновено от фразата на Демокрит, че

в действителност не знаем нищо, защото истината е на дъното на бездна.

  • Художникът е нарисувал действителен кладенец – този от Музея „Клюни“ в Париж, само че променя височината на шахтовата площадка, като премахва водоливника, за да има моделът опора. Дори пълзящата вирджиния е истинска и все така краси стената и до днес; Жером добавя само едрите буйни листа на растението змиярник.
  • Идеята за голия модел идва от френския израз la vérité nue, „голата истина“.
  • Алегоричният образ на голата Истина, държаща огледало и захвърлена на дъното на кладенец, е така енигматичен, че французите често наричат творбата на Жером „нашата Мона Лиза“.
  • В предговора си от 1902 г. за брой от списанието „Естетичната голота“ (Le Nu Esthétique, 1902) на артиста Емил Баяр Жером използва метафората за Истината и кладенеца, за да обрисува широкото и необратимо влияние на фотографията:

Фотографията е изкуство. Фотографията принуждава художниците да захвърлят предишната рутина и да забравят старите формули. Тя ни отвори очите и ни принуди да видим онова, което никога досега не бяхме виждали – значителна и безценна услуга, която тя оказа на изкуството. Благодарение на нея истината най-накрая излезе от кладенеца си. Тя вече няма да се върне там.

  • Жером бил толкова привързан към своята творба, че я държал окачена над леглото си.
  • Темата така дълбоко интересува художника, че прави рисува поредица от картини, на които Истината е изобразена като гола жена, хвърлена на дъното на кладенец или пък излизаща от него. Във всяка от тези картини неизменно присъства огледалото като атрибут на Истината, отразяващ света и хорските дела. 
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/G%C3%A9r%C3%B4me_-_La_V%C3%A9rit%C3%A9_au_fond_d%27un_puits.jpg/320px-G%C3%A9r%C3%B4me_-_La_V%C3%A9rit%C3%A9_au_fond_d%27un_puits.jpgЖан-Леон Жером, Истината на дъното на кладенец (изследване за картина от 1895)https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0b/Gerome_Veritas_1895.jpg Жан-Леон Жером, Хранителката Истина лежи в кладенец, след като е била убита от лъжци и актьори (1895)https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Gerome_verite_lyon.jpg/800px-Gerome_verite_lyon.jpg Жан-Леон Жером, Истината е на дъното на кладенеца (1895)

Източници: 

  • Ackerman, G. 1981. Notes autobiographiques présentées et annotées. Vesoul.
  • Diogenes Laertius. Lives of Eminent Philosophers. IX, 72. Perseus Project. Tufts University.
  • Gerome, J.-L. 1896. La Vérité sortant du puits. Source: Segrey Prokopenko, Wikimedia Commons.
  • Gerome, J.-L. 1895. Mendacibus et histrionibus occisa in puteo jacet alma Veritas (The nurturer Truth lies in a well, having been killed by liars and actors). Wikimedia.
  • Gerome, J.-L. 1895. Truth at the Bottom of a Well (study for a painting of 1895). Musée Georges-Garret, Vesoul.
  • Gerome, J.-L. 1895. Truth is at the Bottom of the Well. Musée des Beaux-Arts de Lyon.
  • Leclercq, A. 2018. “La légende raconte qu’un jour la vérité et le mensonge se sont croisés…” // PositivR. 13 août. URL: https://positivr.fr/mensonge-verite-sortant-du-puits/
  • Moreau-Vauthier, Ch. 1906. Gérôme peintre et sculpteur l’homme et l’artiste d’après sa correspondance, ses notes, les souvenirs de ces élèves et ses amis. Paris: Librairie Hachette & cie.
  • Noël, B. Hournon, J. 2006. Parisiana: la capitale des peintres au XIXème siècle. Paris: DISLAB. p. 147.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.