Животът като форма на изкуство: защо не?

Living as Form – платформата за социално ангажирани изкуства и проекти

Автор: Силвия Борисова

Намирам за поразителен факта, че в нашето общество изкуството се е превърнало в нещо, което е свързано само с предмети, а не с индивидите или с живота. Че изкуството е нещо специализирано или нещо, което се прави от експерти, които са артисти. Но не може ли животът на всички да се превърне в произведение на изкуството? Защо една лампа или една къща могат да бъдат предмет на изкуството, но не и нашият живот?

С тази крилата фраза от Мишел Фуко се срещнах за пръв път на една онлайн платформа за социално ангажирани изкуства – Living as Form, или „Животът като форма“. Тази платформа е първият по рода си глобален проект, който чрез действие иска да предефинира идеята за културна индустрия и да впише живия човешки живот, излизащ извън всякакви калъпи, в сегашния свят.

„Животът като форма“ е безпрецедентен международен проект, който в продължение на  двадесет години, от 1991 до 2011 г., изследва културни произведения и феномени, размиващи и сливащи формите на изкуството и всекидневието. Всеки от тези феномени поставя акцент върху участието, диалога и ангажираността на общността.

Платформата „Животът като форма“ събира широк спектър от социално ангажирани практики в най-различни и често неподозирани области на живота и културата, които варират от театър до активизъм и от градско планиране до визуално изкуство.  В проекта са ангажирани 25 куратори и са документирани над 100 проекта на артисти в огромна обзорна изложба в историческата сграда на Essex Street Market в Ню Йорк. Динамичният онлайн архив на „Животът като форма“ включва над 350 социално ангажирани проекти.

През 2012 г. излезе и книгата „Животът като форма“: Социално ангажираното изкуство от 1991–2011 г.“, издадена съвместно от Creative Time Books и MIT Press. Тя е венец на усилията на големия екип и събира някои от най-важните проекти от архива на изложбата, както и есета от известни критици и теоретици в сферата на социално ангажираните изкуства като Карол Бекер, Клеър Бишъп, Теди Круз, Брайън Холмс, Мария Линд и Шанън Джаксън. Освен с ключови примери за това какво е социално ангажирано изкуство, книгата е ценна с редица прозрения относно методиките за създаването му, с интересни истории около различните представени проекти, но също и с разширяване и на най-дръзките ни представи какво би могъл да означава животът като художествена форма. 

Broken City Lab, Cross-Border Communication, 2009

Заключителните думи на Фуко в последното интервю с него, направено от Джеймин Ръскин за City Paper през 1984 г., в отговор на въпроса има ли начин да изхождаме от тълкуването и отключването на събития и идеи, за да пресъздадем и конструираме света наново, са следните: 

Мога да предложа едно-единствено нещо. Оглеждайте се за това, което е добро, здраво и красиво в обществото ви и започнете работа оттам. Поставете го наяве. Винаги създавайте от това, което вече имате. Тогава ще знаете какво да правите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *