Living as Form – платформата за социално ангажирани изкуства и проекти
Автор: Силвия Борисова
Намирам за поразителен факта, че в нашето общество изкуството се е превърнало в нещо, което е свързано само с предмети, а не с индивидите или с живота. Че изкуството е нещо специализирано или нещо, което се прави от експерти, които са артисти. Но не може ли животът на всички да се превърне в произведение на изкуството? Защо една лампа или една къща могат да бъдат предмет на изкуството, но не и нашият живот?
С тази крилата фраза от Мишел Фуко се срещнах за пръв път на една онлайн платформа за социално ангажирани изкуства – Living as Form, или „Животът като форма“. Тази платформа е първият по рода си глобален проект, който чрез действие иска да предефинира идеята за културна индустрия и да впише живия човешки живот, излизащ извън всякакви калъпи, в сегашния свят.
„Животът като форма“ е безпрецедентен международен проект, който в продължение на двадесет години, от 1991 до 2011 г., изследва културни произведения и феномени, размиващи и сливащи формите на изкуството и всекидневието. Всеки от тези феномени поставя акцент върху участието, диалога и ангажираността на общността.
Платформата „Животът като форма“ събира широк спектър от социално ангажирани практики в най-различни и често неподозирани области на живота и културата, които варират от театър до активизъм и от градско планиране до визуално изкуство. В проекта са ангажирани 25 куратори и са документирани над 100 проекта на артисти в огромна обзорна изложба в историческата сграда на Essex Street Market в Ню Йорк. Динамичният онлайн архив на „Животът като форма“ включва над 350 социално ангажирани проекти.
През 2012 г. излезе и книгата „Животът като форма“: Социално ангажираното изкуство от 1991–2011 г.“, издадена съвместно от Creative Time Books и MIT Press. Тя е венец на усилията на големия екип и събира някои от най-важните проекти от архива на изложбата, както и есета от известни критици и теоретици в сферата на социално ангажираните изкуства като Карол Бекер, Клеър Бишъп, Теди Круз, Брайън Холмс, Мария Линд и Шанън Джаксън. Освен с ключови примери за това какво е социално ангажирано изкуство, книгата е ценна с редица прозрения относно методиките за създаването му, с интересни истории около различните представени проекти, но също и с разширяване и на най-дръзките ни представи какво би могъл да означава животът като художествена форма.
Заключителните думи на Фуко в последното интервю с него, направено от Джеймин Ръскин за City Paper през 1984 г., в отговор на въпроса има ли начин да изхождаме от тълкуването и отключването на събития и идеи, за да пресъздадем и конструираме света наново, са следните:
Мога да предложа едно-единствено нещо. Оглеждайте се за това, което е добро, здраво и красиво в обществото ви и започнете работа оттам. Поставете го наяве. Винаги създавайте от това, което вече имате. Тогава ще знаете какво да правите.