Вдъхновяваща история за раждането на дебата като форма и неговото влияние
Автор: Силвия Борисова
Филмът под режисурата на Дензъл Уошингтън е разказ за историята на дебатите в САЩ, но заедно с това и за утвърждаването на този формат, който се използва все по-широко в днешния образователен процес с цел да насърчи у младите хора самостоятелното мислене и отстояването на себе си и собственото мнение.
Във време, когато дискриминацията е официална, расизмът е болест и линчът е ежедневие, вдъхновен учител води отбор от цветнокожи оратори на състезание по дебати и неочаквано, побеждавайки всички, стигат до финала срещу белите шампиони от Харвард:
1935 година, Маршал, Тексас. Социалният активист, оратор и професор по английски от Университета за чернокожи „Уайли“ Мелвин Толсън насърчава талантливите студенти да се съберат в отбор за състезанието по дебати. Отборът трябва да опонира на други екипи от колежите за цветнокожи; но когато побеждава и най-добрите „цветни“ съперници, стремежите се покачват до предизвикателство към националния „бял“ шампион от Харвард. Ако харвардските възпитаници приемат, дебатът ще бъде първият в историята на цветнокожи срещу бели.
Отбора на Толсън се състои от четирима индивидуалисти: Хенри Лоуи, любознателен и прям до болка младеж с огромно богатство от познания по всички теми; Саманта Брук, която мечтае да използва опита си от дебатите за изграждане на кариера и да се превърне в третата чернокожа адвокатка в Тексас. Джеймс Фарър Джуниър е 14-годишно дете-чудо на професор и свещеник в Уайли. Хамилтън Бърджес е консервативната константа на отбора във всеки спор. По време на шампионата четиримата състезатели са обвързани в лични и семейни отношения. Окрилени от успеха и изпълнени с ентусиазъм и силата на своята сплотеност срещу препятствията, те търсят безпристрастно признание в една страна, в която още няма закон за него. Финалът на дебата се излъчва по радиото пред цяла Америка.
Държавата харчи пет пъти повече за обучението на едно бяло дете, отколкото за едно цветнокожо. Това означава по-добри тетрадки за едното, отколкото за другото. Това е срамно. Моят опонент казва, че днес не е времето белите и цветнокожите да посещават един и същи университет. Да споделят едно общежитие. Да ходят в едни и същи класни стаи. Добре, ще бъдете ли така любезни да ми кажете кога ще дойде този ден? Утре? Следващата седмица? След сто години? Никога? Не, времето за справедливост, времето за свобода и равенство е винаги и винаги е сега!
Хулен. Има дума за вас. От латинското niger – опозорен, очернен. Винаги е там, нали? Дори в речника. Дори в речта на черния професор. Някак „черен“ винаги е равно на провал.
Знае ли някой кой е Уили Линч? Някой? Вдигнете ръка. Никой? Той е бил жесток робовладелец в британските колонии от Карибския басейн. Господарите от Вирджиния имали трудности в контролирането на своите роби, така че изпращат господин Линч да „преподава“ своите методи. Думата „линчуване“ идва от неговото име. Методите му са много прости и двойствени: „дръж роба физически силен, но психически слаб и зависим от господаря. Пази тялото, владей съзнанието“.
Източници:
Мавродиева, И. 2013. „The Great Debaters“ – филм за историята на дебатите и на влиянието им в САЩ. //Мавродиева, И. Личен блог. 18.11. URL: https://mavrodieva.wordpress.com/2013/11/18/the-great-debaters-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0/
Романова, З. Великите дебатьори. (Рецензия). БНТ. URL: https://bnt.bg/bg/a/velikite-debat-ori