Сузана Гаспар – Доброволка в Амнести Интернешънъл

Име: Сузана Гаспар

Години: 32

Държава: Португалия

Професия/Област на образование: Театрална артистка и активистка

Организация/Институция: Амнести Интернешънъл

Социалните мрежи на организацията: @amnistiap

Лични снимки и снимки от проекта:

Личен архив
  • Кога възникна интереса Ви в областта на правата на човека? 

Още от много ранна възраст се интересувам от случващото се около мен и по света. На 16 години открих страстта си към писането, ставайки част от екипа на училищния вестник. Когато започнах да уча в университет, успях да участвам в пъти по-активно в инициативи, срещи и конференции, което беше важна стъпка по пътя ми към откриването на интереса ми в областта на правата на човека. На 21/22 години станах член на местния клон на Амнести Интернешънъл – Португалия, където за пръв път открих, че доброволчеството за правата на човека дълбоко ме вълнува. От там нататък, не съм спирала да се занимавам с това. През 2015 г. дори станах част от националния борд на Амнести Интернешънъл – Португалия – позиция, която заемах до 2017 г.

  • С какво се занимавате в организацията, от която сте част?

В началото започнах с провеждането на сесии с ученици в училище, посветени на правата на човека. Освен това участвах в събирането на подписи за петиции и организирах събития на различна тематика (от филмови фестивали  до артистични активности). Бидейки част от националния борд на Амнести основната ми задача беше ръководна, като работа беше съсредоточена върху създаването на стратегии за развитие на организацията.

Към момента съм се съсредоточила върху научния си труд за връзката между изкуството и правата на човека. Наред с това си партнирам с Амнести при изпълнението на проекта „Изкуство за амнистия – Изкуство за права на човека“. В професионален план се опитвам да обвържа всяко нещо, което правя с темата за правата на човека.

  • Има много неправителствени организации, чиято дейност е фокусирана върху правата на човека. Какво Ви накара да изберете точно „Амнести Интернешънъл“?

Амнести Интернешънъл е най-голямата неправителствена организация, чиято основна цел е защитата на правата на човека. Към момента тя има клонове в повече от 150 държави и милиони доброволци по места. От време на време подпомагам каузите и на други НПО-та, но това, което ме спечели в Амнести е, че тук всеки човек получава равни възможности да стане част от дейността ѝ. 

Личен архив
  • Каква е твоята кауза? Какво те мотивира да се бориш за нея?

Моята кауза е защитата на правата на човека. Смело мога да твърдя, че ако имам информация за човек или общност в моя град или държава, който/която няма достъп до своите основни човешки права, ще направя всичко възможно да им помогна. Това може да се случи по различни начини – чрез петиция, споделяне на проблема в медиите, организиране на акция, създаване на социално-ангажирано изкуство или пък улична акция.

  • Ако трябва да кажеш само едно нещо, което си научила от работата си като активист, какво ще бъде то?

Не бива да приемаме правата си за даденост. Това, че притежаваме нещо днес, не означава, че утре някой не може да ни го отнеме. Не трябва да забравяме също, че като активисти не винаги сме обичани от „множеството“ – езика на омразата и дискриминацията все още са реалност, но не бива да забравяме, че не сме сами. Вярвам, че си заслужава да се борим за своите права.

  • По какъв начин доброволчеството/активизма те промениха?

Не бих казала, че ме е променило. По-скоро бих казала, че ми помогна да си изясня кои всъщност са моите ценности. С две думи – научи ме да бъда силна.

  • Кои мислиш, че са най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме като общество в областта на правата на човека?

Много зависи от мястото, където човек се намира. За съжаление в световен мащаб липсват устойчиви механизми, така че правата на човека да бъдат уважавани. Продължаващите военни конфликти на фона на потоците от бежанци засилват опасенията, че правата на човека ежедневно се нарушават.

Според мен основният проблем е разделението, на което сме свидетели днес. Едни срещу други; Ние срещу другите; Съществува прекалено много дискриминация около нас. Определено имаме гореща нужда от това да построим мост на уважение и емпатия. Чак тогава ще забележим подобряване на отношенията между хората, управляващите и света като цяло.

  • Какво би казала на човек, който се колебае дали да бъде доброволец или не?

Бих го попитала дали усеща как стомаха му се преобръща щом чуе, че някъде по света се случват нехуманни и нечестни процеси спрямо хората? Дали има воля да се бори за справедливост? Ако отговорите на тези въпроси са положителни, то човек трябва да действа. Светът има нужда от активисти за правата на човека!  

  • Коя е думата, с която би описала чувството да работиш в областта на правата на човека?

Неукротимо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.