В поредицата „Среща с ТЯХ“ всеки ден ще ви срещаме с доброволците в Сдружение „Възможности без граници“.
Днес ви представяме Стилиана Ралева. Тя е на 25 години от Пловдив. За своя кауза е възприела феминизма. В професионален план пък е преподавател по английски език. Тя е един от 34-те мултиплаери към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които през последните две години работиха усърдно, обединени от каузата за защитата на правата на човека.
Опиши себе си в пет думи.
Шумна, идейна, разхвърляна, отдадена, бързаща.
Кога за пръв път се срещна с каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство? Имаш ли някаква лична история или пример?
Никога не съм намирала смисъл в обратното. Нетолерантността и дискриминацията са неестествени. Първият ми сблъсък с идеята за права на човека беше в детската градина. Говореха ни за благотворителни каузи за деца и хора в трудно икономическо и социално положение. Аз имах план да събера всички пари на света в една стая, да намеря някой много добър ученик по математика и да ги разпределим, така че всеки да си има достатъчно. Оттогава мисля, че всеки има право да има достатъчно за нормален живот.
Какво означава за теб тази кауза и какво те накара да ѝ се посветиш?
Означава да организираме обществото си около човешки ценности и потребности. Означава не да отричаме, а да разбираме различията си и да ги уважаваме. Означава нормалност.
Какво те накара да се посветиш на каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство?
Не го възприемам като кауза, а като опровергаване на глупости. Нетолерантността, дискриминацията и мултикултурното неразбирателство са базирани на грешно завъртяни факти.
Занимавам се с активизъм, защото когато нещо не ти харесва, се опиташ да го промениш.
Какво те прави тъжна в днешния свят на все по-сложни глобални, мултикултурни и виртуализирани човешки взаимоотношения?
Вярването, че хората са фундаментално различни и нямат общо помежду си. Вярването, че момиче от дом има различни мечти или способности от моите. Вярването, че всеки сам си е виновен за това, което му се случва.
А кое те прави обнадеждена и щастлива?
Доброволчеството, срещата с различни култури и вярвания.
Как би описал/а срещата си със Сдружение „Възможности без граници“ и съвместната си работа с екипа му с няколко думи?
Случайна и изпълнена с възможности.
Какво най-много ти се иска да кажеш на хората на твоята възраст?
Като нещо не ви харесва, действайте!
А на възрастните?
Ако не можете да подкрепите действащите, поне мълчете.
А на децата?
Можете много повече, отколкото си представяте!
*В поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме мултиплаерите към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които застанаха зад каузата за борба срещу расизма, ксенофобията, словото на омразата и нетърпимостта в обществото и участваха активно в реализацията на проекта.