Харта на основните права на човека в Европейския съюз
При запознаване с основните човешки права ще срещнеш няколко основни документа. В Европа двете най-важни организации, работещи активно по защита на правата на човека, са Съветът на Европа и Европейският съюз (ЕС), в който България членува от 2007 г.
Правата на всеки индивид в рамките на ЕС са установявани в хода на различни култури и исторически периоди, по различни начини и причини и под различни форми. Затова ЕС предприема инициативата да ги направи по-ясни и универсални и ги обединява в един документ, който е актуализиран според промените в обществото, социалния прогрес и научния и технологичен напредък: този документ е Хартата на основните права на Европейския съюз.
Хартата е посветена на определени политически, социални и икономически права на гражданите на ЕС. Тя е изготвена от Европейската конвенция и тържествено представена на 7 декември 2000 г. от Европейския парламент, Съвета на министрите и Европейската комисия. Въпреки това обаче нейният правен статут остава неясен. Хартата не е имала пълно правно действие до влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г.
Хартата на основните права на ЕС в своя член 21 изрично забранява дискриминацията въз основа на каквито и да било основания и е задължителна за държавите-членки при прилагане на правото на ЕС. Разпоредбите на националното право трябва да са съобразени с разпоредбите на Хартата, като по този начин, на базата на общоевропейските ценности, се създава основание за наказателно преследване на извършителите на престъпления от омраза на национално ниво.