Огнян Игнатов: „Знам, че нещо зависи от мен“

Личен архив

В следващия материал от поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме Огнян Игнатов. Той е на 17 години от Варна. Активно се занимава с доброволчество. През свободното си време обича да гледа анимета. Той е един от 34-те мултиплаери към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които през последните две години работиха усърдно, обединени от каузата за защитата на правата на човека. 

Опиши себе си в пет думи.

Целеустремен, амбициозен, приключенец, умен, забавен.

Кога за пръв път се срещна с каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство? Имаш ли някаква лична история или пример?

Първата ми среща с тази кауза беше по време на едно от обученията за права на човека, организирани от Сдружение „Възможности без граници“ в село Лозен.

Какво означава за теб тази кауза и какво те накара да ѝ се посветиш?

Първоначално това, което ме привлече към доброволчеството беше идеята, че нещо ще зависи от мен. Впоследствие знанията, които придобих в процеса на работата ми помогнаха да подобря отношенията си с хората около мен.  

Какво те прави тъжен в днешния свят на все по-сложни глобални, мултикултурни и виртуализирани човешки взаимоотношения?

Възпитанието на днешните деца.

А кое те прави обнадежден и щастлив?

Че има изключения от правилото – млади и активни хора, които се борят за каузите, в които вярват.

Как би описал/а срещата си със Сдружение „Възможности без граници“ и съвместната си работа с екипа му с няколко думи? 

Уникална!

Какво най-много ти се иска да кажеш на хората на твоята възраст?

Да не бързат да станат възрастни.

А на възрастните?

Че не знаят всичко и понякога по-малките от тях имат на какво да ги научат.

*В поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме мултиплаерите към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които застанаха зад каузата за борба срещу расизма, ксенофобията, словото на омразата и нетърпимостта в обществото и участваха активно в реализацията на проекта.