Име: Мария Мануела Оливейра
Години: 72
Държава: Португалия
Организация/Институция: Капка в океана
Социалните мрежи на организацията: https://www.drapenihavet.no/en/home/
Лични снимки и снимки от проекта:
- Кога възникна интереса Ви в областта на правата на човека?
Когато напуснах работата си и овдовях (няколко месеца по-късно), ми остана много свободно време, което исках да инвестирам в това да стана част от неправителствена организация, която работи в областта на правата на човека.
- С какво се занимавате в организацията, от която сте част?
Работата ми като част от „Капка в океана“ се изразява основно в организирането и провеждането на занимания с деца бежанци.
В гръцките бежански лагери има много непълнолетни без придружител, които биват ограничени в т.н. „безопасна зона“. Редица неправителствени неправителствени организации активизират своите доброволци и отиват в лагерите, където организират за децата забавни и образователни активности.
- Има много неправителствени организации, чиято дейност е фокусирана върху правата на човека. Какво Ви накара да изберете точно „Капка в океана“?
Това, което ме накара да се занимавам с тази дейност са разказите на мой приятел, който беше доброволствал в същата организация. Друга причина е ангажираността ми с миграционните процеси към Европа от бежанци, търсещи спасение от военните действия в Близкия Изток. Тревожи ме факта, че Европа не осигурява на търсещите закрила базисни условия за живот в бежанските лагери, които са разположени на външните граници на ЕС. Основни човешки права се показват ежедневно, което прави хората, които живеят там, уязвими.
- Помниш ли как започна и как твоите колеги приеха това, с което се занимаваш?
Помня много ясно първия ден, в който пристигнах в лагера Мория в Лесбос (най-големият бежански лагер в Европа – бел. ред). Организацията ме посрещна, подготви ме психологически за трудностите, с които евентуално бих се сблъскала, както и беше разработила сутрешните активности за децата, които аз трябваше да проведа. Освен това преди да замина за Гърция преминах през интензивно онлайн обучение.
Останалите доброволци, с които работих рамо до рамо, бяха изключително подкрепящи ме, особено в началото, докато свиквах. Те излъчваха доверие и солидарност, което ни превърна в истински приятели с много силна връзка помежду ни.
- Какво беше първото ти впечатление от хората в организацията?
В първите дни витаеше страх от това да не оправдая очакванията на организацията. До този момент не бях работила с големи групи деца и се опасявах, че ще имам проблем с езиковите и културните различия между мен и децата. Това, което истински ме изненада е, че младежите бяха относително отворени към доброволците. Те знаеха, че ние сме в лагера специално за тях.
- Каква е твоята кауза? Какво те мотивира да се бориш за нея?
Моята кауза винаги е била да защитавам правата на човека във всеки един момент, когато те се ограничават. Винаги е много важно да има донори, които да покриват разходите на доброволците за пътуване, настаняване и храна. Важно е също човек да притежава емоционална стабилност, за да се справят с всякакви ситуации.
- Ако трябва да кажеш само едно нещо, което си научила от работата си като активист, какво ще бъде то?
Давай, без да очакваш нищо в замяна.
- По какъв начин доброволчеството/активизма те промениха?
Сблъсъкът отблизо с десетки тежки съдби ме научи да не определям хората като добри или лоши само на база на моите разбирания за правилно и грешно. Хората са това, което са… в социално, културно и религиозно отношение. Аз не съм никой, че да ги съдя. Това са хора, които преминават през ужасни неща като насилие, глад и тн. и чиито житейски път е много по-различен от моя.
- Кои мислиш, че са най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме като общество в областта на правата на човека?
Основните предизвикателства, с които активистите за права на човека се сблъскват са чисто политически и икономически. Докато хората като човешки същества не бъдат поставени във фокуса на политиките, винаги ще има нарушаване на техните права. Големите неравенства в икономически и социален план създават различни възможности за различните социални прослойки, което прераства в доминантност на едни спрямо други.
- Какво би казала на човек, който се колебае дали да бъде доброволец или не?
Да отиде там, където смята, че неговата помощ ще промени живота на някого към по-добро.
- Коя е думата, с която би описала чувството да работиш в областта на правата на човека?
Обогатена.