Мария до Цеу Пирес – Амнести Интернешънъл
Име: Мария до Цеу Пирес
Години: 59
Държава: Португалия
Професия: учителка
Организация/Институция: Амнести Интернешънъл
Социалните мрежи на организацията: https://www.facebook.com/amnistiaestremoz / Amnistia Internacional Portugal
Лични снимки и снимки от проекта:
- Кога възникна интереса Ви в областта на правата на човека?
От средата на 80-те години на 20. век.
- С какво се занимавате в организацията, от която сте част?
Организиране на събития, събиране на подписи за петиции, застъпничество в случай на нарушени основни човешки права, образователни инструменти в областта на правата на човека… Освен това аз координирам група, която дефинира стратегии, които впоследвие се реализират на национално ниво.
- Има много неправителствени организации, чиято дейност е фокусирана върху правата на човека. Какво Ви накара да изберете точно „Амнести Интернешънъл“?
Защото е организация с дългогодишен опит и мисията, целите и подходите ѝ напълно се препокриват с моите възгледи.
- Помниш ли как започна и как твоите колеги приеха това, с което се занимаваш?
Започнах като обикновен член, като впоследствие създадох, с помощта на няколко души, клон на организацията в Естремоц.
- Какво беше първото ти впечатление от хората, на които помагаше?
Когато станах част от Амнести, вече бях натрупала опит при работата с уязвими групи. Това, което винаги ме е впечатлявало в тези хора е учтивостта и способността им да се противопоставят на несправедливостите в ежедневието си. Понякога историите на тези хора са изпълнени с много болка и тъга.
- Каква е твоята кауза? Какво те мотивира да се бориш за нея?
Моята кауза е справедливост и равенство. Продължавам да се боря за нея, тъй като това осмисля съществуването ми. Вярвам, че всички на този свят имаме за задача да го направим поне една идея по-добър.
- Ако трябва да кажеш само едно нещо, което си научила от работата си като активист, какво ще бъде то?
Научих се да бъда силна. Да бъда толерантна и разбираща хората с различни възгледи. Научих също, че работейки съвместно, хората могат да постигнат невероятни неща. Накратко, научих се да бъда по-добър човек.
- До каква степен мислиш, че работата ти в областта на правата на човека ти е помогнала да осъзнаеш колко голямо влияние оказват твоите култура и произход върху поведението ти?
Винаги съм имала тази осъзнатост. Културните и историческите аспекти безпорно са важни, но като активисти за правата на човека трябва да сме наясно, че правата са универсални, без значение от средата, в която човек живее.
- Кои мислиш, че са най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме като общество в областта на правата на човека?
Има много предизвикателства. Част от тях са последствията от COVID-19 по отношение на ограничаването на свободи, езика на омразата и популизма. Да не забравяме също предизвикателствата пред опазването на околната среда в контекста на климатичните промени.
- Какво би казала на човек, който се колебае дали да бъде доброволец или не?
Бих му казала, че е много обогатяващо и ценно както за личностното развитие на човек, така и за обществото като цяло. Никога не трябва да забравяме, че без хората около нас, ние сме нищо. Много е хубаво чувството, когато знаеш, че си променил нечий живот към по-добро.
- Коя е думата, с която би описала чувството да работиш в областта на правата на човека?
Мотивирана.