В следващия материал от поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме Кристиян Юлзари, ученик от Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе. Въпреки своята “крехка” възраст, Кристиян е активен гражданин, защитаващ каузата за правата на човека и свободата на словото в България. Той е един от 34-те мултиплаери към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които през последните две години работиха усърдно, обединени от каузата за защитата на правата на човека.
Опиши себе си в пет думи.
Креативен, всеотдаен, амбициозен, граждански ангажиран и любопитен.
Кога за пръв път се срещна с каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство? Имаш ли някаква лична история или пример?
Първият ми сблъсък с дискриминацията беше в началното училище, където заради еврейския ми произход, съучениците ми или ми се присмиваха, или ме обиждаха. Това ме караше да се срамувам от произхода си. Когато учителката ми разбра какво се случва, тя ми каза следното: „Под слънцето има място за всички“. Тези нейни думи оставиха траен отпечатък в съзнанието ми и оттогава никога повече не изпитвам срам от това кой съм.
Какво означава за теб каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство?
Означава човечност. Припознах каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство за изключително важна, защото искам да живея в общество, което гради мостове, а не ги разрушава.
Какво те накара да се посветиш на каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство?
Накара ме вътрешната ми неспособност да стоя на едно място. И не съжалявам за усилията, които положих през последната една година. Това беше време на израстване и на усъвършенстване. Също така научих, че не е важно колко имаш, а какво ще дадеш.
Кое те прави тъжен в днешния свят на все по-сложни глобални, мултикултурни и виртуализирани човешки взаимоотношения?
Това, което ме натъжава, е срещата с хора, които чрез своя израз и поведение, изразяват апатичност и незаинтересованост от случващото се около тях. Но повече от това ме натъжават хората, които казват: „От мен нищо не зависи!“.
А кое те прави обнадежден и щастлив?
Обнадеждава ме фактът, че идва вълна от активни млади хора, които ги е грижа за средата, в която живеят – хора с мнение, които не се страхуват да надигнат глас, когато нещо не им харесва. Само така може да излезем от тинята, в която се намираме.
Как би описал/а срещата си със Сдружение „Възможности без граници“ и съвместната си работа с екипа му? (отново в пет думи)
Израстване, усъвършенстване, опит, емоция и знания.
Какво най-много ти се иска да кажеш на хората на твоята възраст?
Бъдете ангажирани, бъдете отговорни граждани, бъдете себе си!
А на възрастните?
Да овластят младите хора. Те определено имат какво да покажат.
А на децата?
Следвайте мечтите си, колкото и невъзможни на моменти да ви изглеждат те. Светът има нужда от вашата енергия!