Кристиян Кокоев: „Трябва да сме по-социални и по-комуникативни“

Личен архив

В следващия материал от поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме Кристиян Кокоев. Той е на 20 години от София. Обожава разходките сред природата, а пътуванията са неговата страст. Той е един от 34-те мултиплаери към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които през последните две години работиха усърдно, обединени от каузата за защита на правата на човека. 

Опиши себе си в пет думи.

Толерантен, усмихнат, възпитан, работлив и добродушен.

Кога за пръв път се срещна с каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство? Имаш ли лична история или пример?

Случи се много изненадващо. До този момент не знаех, че има подобни организации, които се занимават с толкова интересни неща. Една колежка от университета ми сподели, че е доброволка в Сдружение „Възможности без граници“. Заедно посетихме няколко техни събития. На мен ми хареса изключително много и затова реших да стана доброволец, борещ се за защита на правата на човека.

Какво означава за теб тази кауза и какво те накара да ѝ се посветиш?

В университета уча „Социални дейности“. Причината за това е, че искам да защитавам правата на хората. Накратко – да им бъда в полза, така че те да бъдат доволни и щастливи. 

Всеки човек има права и те трябва да бъдат уважавани. Не бива да има дискриминация. Трябва да сме толерантни и да помагаме на околните. Светът, в който живеем, не трябва да е изпълнен със злоба, а точно обратното – с любов и мир.

Какво те прави тъжен в днешния свят на все по-сложни глобални, мултикултурни и виртуализирани човешки взаимоотношения?

Според мен виртуалните взаимоотношения между хората не са реални. Всеки човек има своя енергия, аура и т.н. Ако хипотетично си представим двама души, които са се запознали чрез интернет и комуникират 1-2 години само онлайн, те може да си мислят, че са родени един за друг, но в следващия момент, ако се видят на живо, да разберат, че изобщо не си „пасват“. Затова трябва да сме по-социални и по-комуникативни.

А кое те прави обнадежден и щастлив?

Това, че има хора, които мислят като мен. 

Как би описал срещата си със Сдружение „Възможности без граници“ и съвместната си работа с екипа му с няколко думи? 

Срещата със Сдружение „Възможности без граници“ беше едно от най-интересните събития, които са ми се случвали. Дейностите, които Сдружение „Възможности без граници“ реализира са наистина иновативни, модерни и готини. Трябва повече хора да научат за съществуването на организацията.

Какво най-много ти се иска да кажеш на хората на твоята възраст?

Да бъдат по-добри и да си помагат. Омразата не е красива и е нещо, което не би карало някой да се чувства добре.

А на възрастните?

Моята работа е свързана с възрастни хора и тук по-скоро бих ги оставил те да говорят, защото те определено имат какво да кажат.

А на децата?

Децата са едни от най-прекрасните същества на света. Мечтата ми е да работя с деца и първото нещо, на което ще ги науча е да бъдат толерантни и добри.

Децата са изключително крехки създания и с тях трябва да се внимава много. Да работиш с тях е доста отговорна задача, но мисля, че ще се справя.

*В поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме мултиплаерите към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които застанаха зад каузата за борба срещу расизма, ксенофобията, словото на омразата и нетърпимостта в обществото и участваха активно в реализацията на проекта.