В следващия материал от поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме Красимира Каменова. Тя е на 18 години от София. В момента следва авиоинженерство в университета „Корнел“ в САЩ. Краси мечтае смело, не се спира пред нищо. Страстта и любовта, с които подхожда към всичко, с което се занимава вдъхновяват и други млади хора да последват нейния път. Тя е един от 34-те мултиплаери към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които през последните две години работиха усърдно, обединени от каузата за защитата на правата на човека.
Опиши себе си в пет думи.
Енергична, борбена, предана, любознателна и хаотична.
Кога за пръв път се срещна с каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство? Имаш ли някаква лична история или пример?
Това беше един бавен процес – малко по малко разбирах за различни каузи, с различни проблеми, които трябва да разрешим, докато не осъзнах, че искам да направя нещо по въпроса.
Имах късмета да израсна в обстановка, която ми позволи да се развия в тази посока. Ако трябва да посоча точен момент, в който реших да мина от мисли към действие, бих казала, че това бяха младежките протести за климата, които започнаха през 2018 г. Тогава за първи път видях, че младите хора имат глас и могат да се борят за едно по-добро бъдеще.
Какво означава за теб тази кауза и какво те накара да ѝ се посветиш?
Означава да се научим да виждаме различията си не като нещо, което ни отделя едни от други, а като нещо, което ни прави по-силни. Всеки един от нас жадува да разкаже своята история и да бъде част от чуждите. Когато създадем условия това да се случи, всички печелим.
Означава да преразгледаме начина, по който е устроено нашето общество, и да направим така, че максимален брой хора от различни социални групи да могат да се развиват, без да вредят на останалите.
Какво те накара да се посветиш на каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство?
За мен друг избор няма. От много време чувствам, че ако не използвам възможностите пред мен за доброто на останалите, ще бъда в грешка. Когато преди няколко години реших, че искам да бъда инженер, бях притеснена, защото чувствах, че няма да имам директен досег с обществата, на които исках да помогна. Но след това научих за организации като „Инженери без граници” и многото програми на ООН за инженери. Оттогава мечтата ми е някой ден да бъда приета да работя към една от тези програми и да мога да помагам на общества навсякъде по света.
Какво те прави тъжна в днешния свят на все по-сложни глобални, мултикултурни и виртуализирани човешки взаимоотношения?
Липсата на симпатия. Приемането и защитаването на статуквото, без значение колко вреди нанася то.
А кое те прави обнадеждена и щастлива?
Все повече млади хора около мен се интересуват от активизъм, от политика, от правата на човека. Навсякъде по света виждаме хора на нашата възраст, които се борят за каузите, в които вярват. Развитието на присъствието ни в социалните мрежи означава, че тези активисти се превръщат в образци за подражание и вдъхновяват безброй младежи да бъдат по-активни.
Как би описал/а срещата си със Сдружение „Възможности без граници“ и съвместната си работа с екипа му с няколко думи?
Вдъхновение, позитивизъм, знание, приятелства, приключение.
Какво най-много ти се иска да кажеш на хората на твоята възраст?
Не позволявайте да ви втълпят, че действията ви са без значение, и не поставяйте ограничения на мечтите си.
А на възрастните?
Учете децата и внуците си да бъдат на първо място добри и отговорни хора, които виждат стойността в това да помогнеш на другиго. Приемете, че има и неща, на които младото поколение може да ви научи.
А на децата?
Бъдете любознателни.
*В поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме мултиплаерите към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които застанаха зад каузата за борба срещу расизма, ксенофобията, словото на омразата и нетърпимостта в обществото и участваха активно в реализацията на проекта.