В следващия материал от поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме Ивайла Петрова. Тя е на 18 години от Попово. Изобразителното изкуство е в кръвта ѝ. Тя е един от 34-те мултиплаери към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които през последните две години работиха усърдно, обединени от каузата за защитата на правата на човека.
Опиши себе си в пет думи.
Упорита, целеустремена, амбициозна, любопитна, усмихната.
Кога за пръв път се срещна с каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство?
Откакто се помня не приемам налагането на чуждото мнение, когато то е оскърбително за други. Неспособността ми да мълча се изостря особено много, когато са засегнати общочовешки права.
Със Сдружение „Възможности без граници“ се запознах през януари 2019 г. Благодарение на тях започнах да взимам по-активно участие в акции, свързани с правата на човека и толерантността. Участие в истинския смисъл на думата.
Какво означава за теб тази кауза и какво те накара да ѝ се посветиш?
Означава да уважаваме, да приемаме, да разбираме и да помагаме на различните около нас.
Какво те накара да се посветиш на каузата за защита на правата на човека и на основните ценности на толерантността, недискриминацията и мултикултурното разбирателство?
Клишираният отговор „Искам да живея в по-добър свят“ приляга идеално на този въпрос.
Искам да живея в свят, в който няма да те сочат с пръст, да ти отказват обслужване, да те обиждат, обвиняват и набеждават само защото си различен и не се побираш в общоприетата рамка. Искам един ден, ако имам деца и те са „различни“ по някакъв начин, да бъдат приети от обществото ни.
Какво те прави тъжна в днешния свят на все по-сложни глобални, мултикултурни и виртуализирани човешки взаимоотношения?
Неразбирателството, пропагандата и насилственото насаждане на убеждения.
А кое те прави обнадеждена и щастлива?
Че започва все по-масово да се говори за различните, за неприетите… Обнадеждаваме също всяка една кауза, бореща се за този „по-добър свят“, в който аз вярвам.
Как би описала срещата си със Сдружение „Възможности без граници“ и съвместната си работа с екипа му с няколко думи?
Неповторима, предизвикателна, учеща, запознаваща, весела.
Какво най-много ти се иска да кажеш на хората на твоята възраст?
Да бъдат себе си и да се усмихват. Вярвам, че всеки трябва да прави това, което обича и да изглежда по начин, който го кара да се чувства добре.
А на възрастните?
Да се усмихват повече!
А на децата?
Запазете максимално много от детското в себе си и се усмихвайте на живота. Радвайте се на успехите и прегръщайте неуспехите!
*В поредицата „Среща с ТЯХ“ ви представяме мултиплаерите към „Пл@тформа за толерантност 2.0“, които застанаха зад каузата за борба срещу расизма, ксенофобията, словото на омразата и нетърпимостта в обществото и участваха активно в реализацията на проекта.