infopass-logo
Demo

Училищният тормоз в "Клас" (Klass, 2007)

Докъде може да доведе насилието в училище?

Училищният тормоз в

Естонският филм "Клас" от 2007 г. (реж. Илмар Рааг) успява да предаде до най-фините детайли суровата действителност на училищния тормоз и последствията от него. При това - изцяло на езика на тийнейджърите, без моралистични и назидателни отклонения.

Филмът показва последствията от безразличието на учителите и от родителското възпитание - от безмълвното послание "учи се да бъдеш себе си, като се държиш като всички останали". Трудно е да растеш и оцеляваш в подобен порочен кръг, в който се налага да се ориентираш кое е важното и ценното в живота почти слепешката, по поведението и грешките на хората около теб.

В този смисъл българските училища не са по-различни от естонските - общността на децата и младите хора в една страна винаги отразява спецификите и трудностите на обществото на възрастните. Главен герой във филма е Йозеп - момче от гимназия като всяка друга, което е тормозено от целия му клас по най-различни ужасни или оскърбителни начини. Съученикът му Каспер се опитва да го защити, поради което и той става жертва на тормоз от страна на останалите от класа. Когато училищното настоятелство и родителите на Йозеп започват да търсят виновниците за насилието, класът набеждава Каспар...

Двете момчета решават да си отмъстят. Йозеп открадва оръжията и амунициите на баща си и двамата отиват в училище въоръжени. Докъде може да доведе инстинктът за самосъхранение на тийнейджърите и какви могат да бъдат последствията в желание да оцелееш? Със сигурност немалко ученици ще преосмислят поведението си, ако гледат филма - било от съчувствие, било от чувство за самосъхранение. Филмът ще даде плод за размисъл и за родителите и учителите, чиито деца и ученици са се сблъсквали по някакъв начин с насилието в училище като жертви или като тормозещи.

Предпазването от тормоз в училище не е задача само на тормозените деца и техните родители, нито само на училището и образователната система. В тормоза са утаени и политически и медийни послания, социални нагласи, модели и стереотипи - за които всички сме отговорни. Училището обаче е средата, в която най-често тормозът излиза на светло. И именно от училищна възраст трябва да започнем си изграждаме система за противодействие на тормоза. 

Още като деца започваме да правим своите избори, които изграждат нашата личност. Затова и нашите избори са същевременно нашата отговорност пред нас самите - да избираме достойно и съзнателно кое е добро за нас, но не би наранило и хората в средата ни. Защото "обществото е мрежа, брънките на която сме самите ние и която постоянно донаплитаме" (Питър Бъргър). Винаги е по-добре да правим избори според онези предвидени последици от тях, които искаме и можем да понесем.

 

Източници:

Енчева, Св., Конформизмът ли е лекарството срещу тормоза в училище?, в: Маргиналия, тематично електронно издание за правата на човека, 27.02.2015 г.: http://www.marginalia.bg/analizi/konformizmat-li-e-lekarstvoto-sreshtu-tormoza-v-uchilishte/ 

Енчева, Св., "Клас" - отново за кино (и не само), в: Неуютен блог, 23.01.2008 г.: http://svetlaen.blogspot.com/2008/01/blog-post_23.html 

Раздел: Филми

5.0/5 рейтинг (1 гласове)

Остави коментар

Вие коментирате като гост. Допълнителен логин отдолу.

chat icon