Дискриминация на обществени места

Отказът на достъп до нощни заведения е една от най-често докладваните видове дискриминация на обществени места, но не я изчерпва, а само демонстрира палитрата от възможности да се изолира една група в общуването й с мнозинството като не се допуска в различни сгради, офиси, къмпинги, хотели,  заведения за обществено хранене и развлечения.

Проявлението обикновено се изразява в отказ от достъп до обществена сграда без основателна причина, която да бъде съобщена на клиентите и да съвпада с общата политика на институцията/заведението/хотела.

Примери за обща политика, която с основание лимитира достъпа на определен кръг лица, а именно:
– Ако човек участва в акт на насилие, притежава огнестрелно оръжие или продава наркотици, същият не се допуска и дори е възможна полицейска намеса;
– Ако човек е пиян или под въздействие на опиати;
– Ако човек с поведението се притеснява други клиенти на заведението;
– Ако лицето е непълнолетно, дори и да е с възрастни придружители;

– Отказът е свързан с предишни провинения на клиента, който вече е създавал проблеми в заведението и е попаднал в „черен" списък.

Въпреки това отказът може да бъде свързан и с комерсиална цел, като например типът човек не пасва на имиджа на дискoтеката/заведението или е от различна етническа принадлежност или е неприемливо за общността.

Примери за подобен тип тенденциозен отказ са:

-Портиерът използва дискриминиращи реплики като "Управителят нареди да не се допускат много чужденци ";
- Портиерът или управителят заявяват, че „Вечерта е резервирана само за българи";
- Портиерът отказва достъп, нападайки физически или заплашвайки с расистки обиди потенциален клиент от малцинство.

В така изброените случаи у жертвите остава чувство на безнаказаност, несправедливост, унижение и отхвърляне от обществото.

Антидискриминационните закони забраняват отказа на достъп по расов, етнически или национален признак, както и по цвят на кожата. Законът също защитава и дискриминацията по полов признак или сексуална ориентация.